На 7 септември 1973 г. в Свищов е открит химическия комбинат Свилоза.
Свилоза АД, чрез основното си дъщерно дружество „Свилоцел“ ЕАД, е единственият производител в България на сулфатна избелена целулоза и продукти от нея. Свищовската фирма има структуроопределяща роля в българската целулозно-хартиена промишленост и е пазарен лидер в страната и региона.
Дружеството следва амбициозна инвестиционна стратегия с цел укрепване на лидерските си позиции на Балканите и в Европа в целулозно-хартиената промишленост.
Началото на комбинат Свилоза е поставено с насипване на площадката (1966-1967 г.), а изграждането на производствените и административните сгради на завода за производство на целулоза е осъществено между 1968-1970 г.
Като цяло комбинатът Свилоза е построен в периода 1966-1976 г. Тук следва да бъдат споменати няколко важни дати:
1970 г. е построена самостоятелна топлоцентрала
1971 г. е пуснат в действие Заводът за целулоза
1972 г. е пуснат в действие Заводът за щапелни влакна (работи до 1987 г., когато е разрушен от пожар)
1976 г. е пуснат в действие Заводът за вискозна коприна
Церемонията по официалното откриване на комбинат Свилоза е на 7 септември 1973 г. Лентата прерязва председателят на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков в присъствието на министъра на тежката промишленост Христо Панайотов и директора на Завода за „Целулоза и изкуствени влакна“ Борис Чакалов,както и на много хора от Комбината и град Свищов.
Заводът за целулоза е проектиран да произвежда целулоза за вискозни влакна.
През 1987 г. дейността му е преориентирана към производство на целулоза за хартия.
В периода 1997 – 2002 г. в Свилоза протича приватизационен процес. Приватизацията се реализира на два етапа:
I етап: 25% раздържавяване чрез масова приватизация
II етап (1999 г.) – 60% раздържавяване чрез касова приватизация
През 2002 г е продаден остатъчния държавен дял от 15%. „Свилоза“ АД има вече мажоритарен собственик ARSUS AD.
Източник: svilosa.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
