На 3 януари 1901 г. е роден Кирил Български

Кирил I е висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел, Пловдивски митрополит, пръв патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 година.

Роден е на 3 януари (стар стил) 1901 г., в София под името Константин Марков Константинов.

Родителите му са от влашки произход, преселени в София. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновицкия университет (дн. в Украйна). Защитава докторат през 1927 г.

През 1928 – 1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент.

Замонашава се като студент през 1923 г. От 1926 г. е учител в Духовната семинария в София. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ.

През 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод. На 15 май 1938 година е избран за Пловдивски митрополит. Утвърден на 29 май същата година.

През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е арестуван по лъжливи обвинения и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През 1948 г. Кирил ръководи делегацията на Българската православна църква за участие в Междуправославната конференция в Москва, на която е осъден икуменизмът и политиката на Ватикана.

На 10 май 1953 е избран за пръв патриарх на възстановената Българска патриаршия, след като е избран от Третия софийски църковно-народен събор за патриарх и Софийски митрополит. На 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия Световен съвет на църквите. На 18 юли 1968 г. Светият Синод начело с патриарх Кирил обявява решението си за смяна на Юлианския църковен календар с Новоюлиански календар.

Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската църковно-национална борба.

Патриарх Кирил е доктор хонорис кауза на Софийската, Московската и Санктпетербургската духовна академия. От 1948 г. е подпредседател на Националния комитет за защита на мира, а от 1950 г. е член на Световния съвет на мира.

Умира на 7 март 1971 г. в град София, България. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир.

Библиография

Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба. София, 1948.
Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820 – 1906 г.). 1952.
Съпротивата срещу Берлинския договор – Кресненското въстание. 1955.
Екзарх Антим (1816 – 1888 г.). 1956.
Граф Игнатиев и българският църковен въпрос. 1958.
Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 1962.
Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879 – 1895 г.). 1968.
Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. I. 1969.
Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. II. 1970.
100 години от учредяването на Българската екзархия. 1971. / bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!