Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.
Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист.
Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет.
През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси.
Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те„. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев. През 1967 г., по време на войната във Виетнам „осиновява“ Ха Тху Хоанг (бълг. име Ханна Хоанг Димитрова) от Хайфон, Виетнам. До 6-годишна възраст Ха живее евакуирана на село с брат си и със сестра си.
При молбата на Блага Димитрова да осинови малката Ха, майка ѝ се съгласява да я даде, за да я спаси от бомбите. До законно попечителство не се стига – Йордан и Блага ѝ казват да ги приема като леля и чичо. Но българите я наричат „дъщерята на Блага“. Блага Димитрова няма друго дете.
Библиография
„До утре“ (1959, стихове)
„Светът в шепа“ (1962, стихове)
„Жена“
„Обратно време“ (1965, стихове)
„Пътуване към себе си“ (1965, роман)
„Осъдени на любов“ (1967, стихове)
„Отклонение“ (1967, роман)
„Мигове“ (1968, стихове)
„Страшния съд“ (1969, роман)
„Лавина“ (1971, роман)
„Подземно небе“ (1972, роман-пътепис)
„Как“ (1974, стихове)
„Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)
„Дни черни и бели. Елисавета Багряна – наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
„Гонг“ (1976, стихове)
„Глухарчето“ (1996, роман)
„Пространства“ (1980, стихове)
„Лице“ (1981, роман)
„Лабиринт“ (1987, стихове)
„Между“ (1990, стихове)
„Нощен дневник“ (1992, стихове)
„Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
„Знаци по снега“ (1992)
„Белези“ (1937 – 1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
„Нощна лампа сред бял ден“, 1999;
„Времена“, 2000;
„Събрани творби“
„Том 1. Ранни стихове“, 2003;
„Том 2. Лирика и поеми“, 2003;
„Том 3. Пътуване към себе си“, 2003;
„Том 4. Отклонение“, 2004;
„Том 5. Страшния съд“, 2004;
„Том 6. Лавина“, 2005;
„Том 7. Осъдени на любов“, 2005;
„Том 8. Стихове и поеми“, 2006;
„Том 9. Младостта на Багряна“, 2008;
„Том 10. Дни черни и бели“, 2008;
„Глас“ (2004)
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
