На 26 август 1943г. Радио София съобщава, че Негово величество цар Борис III e заболял сериозно.
Цяла България е изненадана, тъй като той никога не е боледувал от тежка болест, а и мнозина са го видели само преди 4-5 дни да се разхожда из Рила планина.
На сладващия ден става известено, че здравето на царя се подобрява, но скоро след това съобщението е опровергано. Във всички църкви на страната започват да се отслужват молебени за оздравяването му. Въпреки това, на 28 август 1943г., когато е големият християнски празник Успение Богородично, цар Борис III умира.
В специална реч, прочетена по радиото министър-председателят Богдан Филов посочва, че след кратко и мъчително боледуване царят е предал Богу дух в 16 часа и 22 минути в двореца в София, обкръжен от царското семейство. Във втора прокламация към българския народ премиерът отбелязва, че съгласно чл. 34 от Конституцията престолонаследникът Симеон княз Търновски встъпва на престола на българските царе под името Симеон II – цар на българите.
В момента, когато Богдан Филов съобщава за смъртта на Борис III, камбаните на всички столични църкви забиват в знак на дълбока скръб, а в храм-паметника „Св. Александър Невски “ духовенството отслужва първата заупокойна литургия.
Починалият монарх първоначално е положен в дворцовата църква „Св. апостоли Петър и Павел“, облечен в униформа на генерал от пехотата. По четирима офицери гвардейци стоят на почетна стража. Край тях минават министри, генерали и други официални лица, за да се поклонят пред тленните останки на цар Борис III. В страната е обявен 40-дневен всенароден траур.
Същевременно Министерството на правосъдието съобщава, че смъртта на царя е причинена от запушване на лявата сърдечна артерия, двойна пневмония и оток на белите дробове и на мозъка.
На 30 август 1943 г. тленните останки на монарха са пренесени в храм-паметника „Св. Александър Невски“ за 7-дневно всенародно поклонение. Многохилядна върволица от хора минава пред ковчега, за да се прости с височайшия покойник. Хората се стичат непрестанно – през деня и през нощта. Пратеници от всички краища на България (Мизия, Тракия и Македония) пристигат, за да положат венци.
На 2 септември 1943 г. Нейно величество Царица Йоанна довежда да се поклонят пред тленните останки цар Симеон II и княгиня Мария Луиза, придружени от принц Кирил и княгиня Евдокия. Царските деца носят цветя, специално набрани от резиденцията в Чамкория.
На следващия ден Народното събрание отдава последна почит към царя, като провежда Траурно заседание. Председателят на Парламента произнася прочувствено слово за живота и дейността на Цар Борис III, след което министрите и депутатите стават на крака и след едноминутно мълчание произнасят: „Бог да го прости“.
Накрая настъпва 5 септември – денят определен за погребението. В храм-паметника „Св. Александър Невски“ се извършва тържествена заупокойна литургия. На нея присъстват пратеници на редица чужди държави. В 9 часа и 30 минути пристига царското семейство.
След литургията тленните останки на царя се поемат от членовете на правителството, Народното събрание и войската и се изнасят от храма. В началато на шествието се носи обикновен дървен кръст с надпис:„Борис III цар на българите“ и една голяма свещ. След тях се нареждат свещениците и владиците. Тленните останки на Негово величество са положени върху гаубично оръдие, от двете страни, на което вървят офицери и войници.
Улиците на столицата са изпълнени с хиляди хора. Шествието за кратко спира пред двореца и след това поема към ж.п. гарата, пълна с огромно множество от хора и войска. В 12 часа и 45 минути генералите се прближават до ордието, свалят ковчега и го поставят в специален вагон, а композицията потегля бавно. Навсякъде откъдето минава Траурният влак се трупат тълпи, за да се сбогуват с любимия си цар.
Траурното шествие пристига в Рилския манастир в 19 часа и 40 минути и е посрещнато от игумена на светата обител и всички монаси. Ковчегът е внесен от архиереите в църквата, където е отслужена заупокойна молитва. Всички падат на колене и се прощават за последен път с височайшия покойник, след което тленните останки са покрити с метален капак, който е запоен.
В 20 часа и 25 минути ковчегът е спуснат в специално приготвена гробница пред олтара на св. Иван Рилски. Царицата, княз Кирил, княгиня Евдокия и другите официални лица вземат пръст, нарочно донесена от всички краища на обединена България и хвърляйки я върху покойника произнасят:„Да бъде лека пръстта ти! Да бъде вечна славата ти и вечна паметта ти !“. Всички присъстващи плачат, като риданията им раздират рилската нощ.
Така с всенародна признателност и голяма почит е погребан един достоен български владетел, успял при царуването си да обедини голяма част от нашите земи в едно цяло, като тленните му останки е трябвало да почиват спокойно в светата Рилска обител.
За съжаление не става така. Непосредствено след 9 септември 1944 г. комунистическата власт ги подлага на жестока гавра и поругаване. И днес още не се знае къде се намират костите на цар Борис III.
През 1989 г. парламентарна комисия се зае с издирването на тленните останки на царя, но бе намерено единствено неговото сърце, което отново бе препогребано през 1993 г. в Рилския манастир.
Поклон пред паметта му!
Източник: desant.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.