Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско.
Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.
Потушаването на въстанието води само в Източна Тракия до 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.
Въстанието носи имената на двата църковни празникa, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския вилает – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне.
Боевете в Македония започват на Илинден. Масово въстава Битолски революционен окръг в Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско.
В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя.
Равносметката от въстанието в Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околии е следната:
19 582 въстаници водят 150 сражения срещу 292 735 турски войници, при обща продължителност на боевете 1 146 часа.
Загиват или са ранени 747 четници и 3 087 турски войници.
Революционните окръзи „Кожух“ и „Беласица“ (солунски окръг), „Огражден“ (струмишки окръг) и „Овче поле“ (скопски окръг) действат отделни чети, а населението не въстава по изрично нареждане на организацията.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия.
Съгласно с решениеята на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията.
На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република.
Освободени са Василико (дн. Царево), Ахтопол и други по-малки селища в Странджата, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
Екипът на patrioti.net Ви казва да пазим споменат и да го предаваме на идните !
Ние няма да забравим няма и да простим – НИКОГА !
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.