На днешната дата 23 август през 1877г. се води най-тежкият бой по време на Шипченската битка

Шипченската битка (август 1877) на 9-14 / 21–26 август 1877 г. е решителна в борбата за Шипченския проход в хода на Руско-турската война (1877–1878)

След боевете при гр. Стара Загора, гр.Нова Загора и с. Джуранлии (дн. Калитиново), Централната османска армия (командир Сюлейман паша) се насочва към преминаване на Стара планина. Целта е вероятно съединяване с частите при гр. Плевен и четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра.

Състав на армията : 48 табура, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 войници. На 20 август, след съсредоточаване, се насочва към Шипченския проход. Разделена е на три колони: първа, командир Реджеб паша настъпва по линията с.Шипка – вр. Малък Бедек – вр. Свети Никола и нанася главния удар; втора, командир Шакир паша настъпва по линията с. Шипка – вр. Свети Никола , нанася спомагателен удар; третата е общ резерв. Планът за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.

За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд – войскова формация с началник, командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 войници и 27 оръдия. Включва:

част от Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински) – Тридесет и шести пехотен орловски полк
Българското опълчение (I, II, III, IV и V Опълченска дружина)
Тридесет и пети пехотен брянски полк (от 21 август).
Отбраната е разделена на: предна позиция – южна (вр. Свети Никола – Орлово гнездо, командир полковник Михаил Толстой); главна позиция на три сектора – източен, западен и северен (полковник Вяземски и полковник Фьодор Де Прерадович); общ резерв в седловината между вр. Свети Никола и вр. Шипка. Артилерийската поддръжка е от четири батареи: от изток на запад – Централна, деветфунтова (Малката) и Стоманена батарея (пленена през м. юли при превземането на вр. Шипка); от север – Кръглата батарея.

На 19 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при гр. Казанлък и действия около гр. Елена. Силите на Южния Руски отряд (основно VIII-и Армейски корпус, командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки) са насочени за защита на Твърдишкия и Хайнкьойския проход, оценени като вероятни за преминаване на османските сили. На 20 август генерал-майор Столетов открива действителния турски замисъл и изпраща на генерал-лейтенат Радецки тревожна телеграма:

„ Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими. “

Към Шипченския проход с ускорен марш са насочени подкрепления. За тяхното пристигане са необходими три дни. На следващия ден 21 август започва героичната борба за Шипченския проход.

Боят на 21 август

Позиция на вр. Шипка

Самарското знаме на Българското опълчение
През нощта частите от колоната на Реджеб паша се предвижват към вр. Малък Бедек и около 7:00 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8:00 часа атакуват руските позиции на вр. Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.

Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (три роти орловци и осем опълченски роти). Около 9:00 часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевия щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части:

„ Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо. “

Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13:00 часа колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, XXXV-и Брянски Пехотен полк (командир, полковнин Александър Липински), който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага и камъни и дървета.

По този пръв повод генерал-лейтенант Радецки заявявя на военния кореспондент на френския вестник „L’Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:

„ Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни. “

Около 18:00 часа защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на следващия ден – връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.

Затишието на 22 август

На 22 август, Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия. Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка. Затишието дава възможност да се спечели време за похода на руските подкрепления към Шипченския проход.

Решителният бой на 23 август

Отразяване на турска атака на вр. Шипка. Рисунка А. Балдингер, гравюра К. Крижановски
Турските атаки започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общия резерв връх Акри Джебел. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление.

Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, полковник Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат.

Към 17:30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, командир, генерал-майор Адам Цвецински). До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски Пехотен полк и превзема вр. Кючук Йешилтепе. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна дивизия (командир генерал-майор Михаил Драгомиров). Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:

„ Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение. “

Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява:

„ Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек. “

След няколко дни настоява:

„ Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия. “

Източник: bg.wikipedia.org

Ние от Patrioti Net Ви казваме помнете историята си и бъдете горди Българи !