Тревненската художествена школа е най-стара от възрожденските ни школи. Възниква близо 100 години преди другите – в края на XVII век.
Най-голамата колекция нейни творби е експонирана в галерията-музей при Царски детски санаториум Трявна.
Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, чийто род е от Трявна. Той е първият майстор от семейството и работи през първата половина на 17 век. Карчов обучава децата си, които наследяват работата му.
Майсторството на Тревненската школа се предава през поколенията, като някои от последните представители са видни дърворезбари.
Така родът на Витан е сред най-старите и известни български родове на дърворезбари и зографи.
Наследството на Тревненската школа е в три основни направления – иконопис, дърворезба и строително майсторство. Творчеството на тревненските зографи е фокусирано върху иконописта, но постепенно търпи развитие в посока към кавалетното изкуство.
Главната разлика между творците от тази школа и другите възрожденски школи е тази, че Тревненските майстори са предимно иконописци и много малко фрескописци
Известни иконописци от тази школа са фамилиите Даскаловци, Захариевци и Каракънчевци. Над 200 тревненски иконописци разпространяват това изкуство в над 500 селища в цяла България.
Съхранявайки традициите на средновековната търновска школа, те я развиват в един нов ренесансов дух, в който са обединени вярата, красотата и хармонията. Преобладаваща част от художествената продукция на тревненските зографи е иконна, но малкото стенописци, които са работили са също на много високо професионално равнище.
Имената на зографи като Витан и Симеон Цонюви, Йоаникий папа Витанов, Кръстю и Цаню Захариеви, Захария Цанюв, Поп Димитър Кънчов, Петър Минюв и много други са допринесли за обособяването на Трявна като най-голям художествен център през Възраждането.
Източник: tryavna.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
