Обсадата на Константинопол, започнала на 17 юли 813 г., е опит на българския владетел кан Крум да превземе византийската столица. През юли 811 година кан Крум разгромява византийската армия при Върбишкия проход и убива император Никифор I. В началото на следващата година той предприема нападение в Тракия, където са превзети много крепости – Анхиало, Проват, Берое и други.
През 812 година българският кан изпраща пратеничество до византийския император Михаил I Рангаве за сключване на мир. Последва отказ. След него кан Крум превзема Месемврия, където освен богатства пленява и 36 медни сифона за изхвърляне на „гръцки огън“. През юли 813 година за император е коронясан Лъв V Арменец. Седмица по-късно кан Крум е пред стените на Константинопол. Едно от условията за прекратяване на военните действия е той да забие копието си в Златните врата на града. Между двамата владетели е уговорена среща за подписване на мир. Канът се съгласява, но на срещата един от парламентьорите сваля шапката си без повод. Тогава кан Крум разбира, че е попаднал в засада и бързо напуска това място. Разярен от вероломството Крум опустошава Източна Тракия и превзема Одрин, чийто жители са преселени отвъд Дунав. Той решава да превземе Константинопол. За обсадата той организира 30 000 армия и обсадна техника, натоварена на 5 000 коли и теглени от хиляда волове. В разгара на подготовката обаче кан Крум умира.
Източник: actualno.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
