Петър Андасаров е български поет и журналист. Роден е на 16 юли 1937 година в село Елешница, Разложко. Завършва Учителския институт „Св. Иван Рилски“ в град Станке Димитров (Дупница) и българска филология в Софийския университет, бил е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов“ в Дупница. От 1971 г. живее и твори в София. Работил е като редактор във в. „Кооперативно село“, „Земя“, консултант по поезията на вестник „Народна младеж“ и е завеждал редакцията „Художествена литература“ на издателство „Народна младеж“. От 1994 г. е директор на вестник „Застраховател прес“ към ДЗИ.
Член е на Съюза на българските журналисти (1969), на Съюза на българските писатели (1978) и на Съюза на преводачите в България. Носител на литературната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ и на орден „А. С. Грибоедов“ (2012).
Автор на 27 книги с поезия, публицистика и стихове за деца, сред които „Нося те в очите си” (1969), „А е толкова рано за сбогом” (повест, 1973), „Преди да ви повикам” (1977), „Слънце между нас” (1980), „Безсмъртничета” (1980), „ А ме боли от нежност”, „С очи те търся”, „И няма връщане” (1982), издадена и на арабски език в Дамаск, „Хорце по небето” (1985), „Ти освети небето на душата ми” (1989), „Иде хубавото време”, получила годишната награда на СБП за публицистика, издадена и на руски език, „До поискване”, „За цвят копнея”, „Да си влюбен” (за Асен Лагадинов (Димчо), 2004), „Като дългото ехо на песен” (2009), „Когато сенките се удължават” (2012), книгата „Строители на съвременното българско застраховане”.
Стиховете му са преведени на руски, белоруски, чешки, полски, унгарски, немски, френски, английски, испански, монголски, китайски, японски, арабски и на езика дари. Книгата му „Лирика“ излиза на руски през 2009 г. Има три деца и трима внука.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
