Христо Попконстантинов е български стенограф, писател и фолклорист.
Роден е през 1858 година в село Петково. Работи като учител в родното си село и в Лясково. През 1880 година завършва стенографския курс на Антон Безеншек и става чиновник в Министерството на народното просвещение в София. Известно време е учител в Първа софийска мъжка гимназия, след което става началник на Стенографското бюро на Народното събрание. Той остава на този пост до края на живота си през 1899 година.
Библиография:
- От Витоша до Родопа. 1883.
- Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 година. 1884.
- Петко войвода, бранител на родопските българе до 1879 г.. 1885.
- Непокорните села в Родопските планини. 1886-1887. (2 части)
- Материали за изучаване на родопското наречие 1889
- Песни из личния живот. От Чепино 1895
- Разни обичаи през годината. От Ахъ-Челебийско 1896
- Чепино (Едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини 1898
- Кратки фолклорни бележки 1898
Христо Попконстантинов умира на 14 юли 1899 г. в град София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
