Владимир Димитров – Майстора е роден на 1 февруари през 1882 г. в малкото кюстендилско селце Фролош. Семейството скоро се преселва в Кюстендил, където още 7-годишен Владимир се изявява като творец. В бр. 9/1903 г. в. „Изгрев” съобщава за „изложбата на самоука рисовач Владимир Димитров – писар при местния окръжен съд”. А за да подпомогнат талантливия младеж, жителите на града събират средства да го изпратят да следва в Рисувалното училище в София. И той тръгва бос за столицата само с 50 лева в джоба.
С малко пари и отново с хорска помощ отива на кратка екскурзия до Москва и Санкт Петербург, а след това до Цариград и Италия. От това време остава преклонението му пред Рьорих и Серов.
Първите творби на Майстора, рисувани през 1907 г., са „Размисъл” и „Портретът на баща ми”. В Рисувалното училище спечелва няколко конкурса и неговият преподавател, известният художник Мърквичка, е доволен от талантливия си ученик. През 1911 г. Владимир Димитров е вече учител в Свищовската търговска гимназия. Тук се сприятелява с поета Николай Лилиев, също учител, който става най-строгият критик на картините му. Когато през 1912 г. започва Балканската война, Владимир Димитров е мобилизиран като военен художник.
След войните се завръща в своя Кюстендилски край, където за ателие избира полето и градините, а за рисунките му позират обикновени селяни. Сред своите модели той остава неизменно 30 години.
Първата му картинна изложба през 1922 г. е в София. Посрещната е с одобрение от поклонниците му, видели силата в пъстроцветната му палитра. Напуска Кюстендил само когато пътува до Рим, Флоренция, Венеция, Париж, Лондон, Берлин, Прага, Дрезден, Мюнхен и Ню Йорк, където се запознава с шедьоврите на световното художествено изкуство. От странстването си изповядва: „Да, чудно богата е родината ни откъм материал за изкуство и няма защо да се ходи в Азия, нито в Америка или Африка.”
През 1923 г. участва в изложбата на римски художници с 21 свои картини. Но не остава очарован от журито и заявява: „В Италия има грозен фалит по всички линии.” Все пак Италия го обогатява с видяното от Микеланжело, Ботичели, Тициан, Кореджо и други творци. Там се запознава и с известния ценител на художественото изкуство Джон Оливър Крейн, с когото сключва договор, като му подарява 200 цветни рисунки в замяна да му даде средства продължение на 4 години да посещава картинните галерии в Европа.
Прибрал се отново в Шишковци, Владимир Димитров – Майстора продължава да рисува портрети на невести, девойки, старци и деца. Най-често моделите му са негови близки – „Донка”, „Люба”, „Вяра”, „Мама”, „Българската мадона”, Кюстендилка”, „Мома от Калотинци” и др. Облечени в новите си дрехи, в очите им струи доброта като на икони. Колко много сходство има „Жетварят” на Майстора с древния Антей! Старците, нарисувани от него, излъчват сила и изящество със своето спокойствие, а младите – в очакване на щастливи дни.
Трудно е да се установи колко платна е оставил Майстора и колко са пръснати по света, в галериите на Европа и САЩ. Най-значителните му творби са „Пеещи моми”, „Невеста повежда хорото в „Шишковци”, „Портрет на момиче”, „Семейство”, „Сватба” и още много други. Част от тях са подредени в Картинната галерия в Кюстендил, а останалите в Националната галерия в София.
По време на Втората световна война, когато София е подложена на унищожителна бомбардировка, се налага да спасява своите художествени платна в къщата на бул. „Сливница”. Между спасените картини е и „Трите моми”. След 1944 г. се установява на работа в ателието си в Кюстендил – „градът на Майстора”. След това се преселва в столицата.
Владимир Димитров – Майстора завършва земния си път на 78 години в Шишковци.
Автор: Петър АТАНАСОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
