Победата над турците при Овеч

Битката при Овеч е една много малко известна битка между войската на полския крал Владислав ІІІ (по-късно наречен Варненчик)и трансилванския войвода Янош Хунияди с турците. Още по-малко се знае, че в нея са взели участие и българи.

Полско-трансилванската войска, която има намерение да стигне и превземе Одрин, тогавашната столица на турците, тръгва по течението на Дунав, презема Видин, Лом, Оряхово, Никопол, Тутракан и се отправя към Варна. С нея е отрядът на Фружин, син на цар Иван Шишман, с 3500 български бойци. Стигат до Овеч (край днешна Провадия). Това е стара българска крепост, която турците са превзели. В нея има гарнизон от 9 хиляди османски войници и тя се намира на пътя на християнската армия. Опасно е да бъде заобиколена, защото турците може да ги нападнат в гръб, затова трябва да бъде превзета и да се унищожи турския гарнизон.

Първият щурм обаче е неуспешен и тогава войводата Янош предлага крепостта да бъде обсадена, а те да продължат пътя си. Владислав обаче не е съгласен, защото за тази цел трябва да се отдели част от войската, а това ще намали нейната сила. Тогава Фружин казва, че в крепостта живеят много българи, които са превърнати в роби, пасат добитъка и работят по нивите, които вече са собственост на турците. Той предлага неговите бойци да се присъединят към тях, когато се завръщат в крепостта, за да влезнат в нея.

Преоблечени като селяни, за няколко дни към 600 души са влезли в крепостта, а под дрехите си са прикрили мечове. През нощта се промъкват в къщите, в които са настанени турски войници и офицери, и ги избиват, като отмъкват труповете им в околните баири, а на другия ден селяните ги заравят. За една седмица гарнизонът, командван от Яшлъ бег, намалява с повече от 800 души. Понеже не е открит нито един от изчезналите, сред турците се разнася поверие, че те са отвлечени от таласъми и караконджули. Започват да дават караул пред всяка къща, в която живеят турски войници и офицери, но и това не помага, хората на Яшлъ бег продължават да намаляват.
С оръжията на убитите турци Фружин, който е сред влезлите в крепостта, въоръжава българите, живеещи в нея. На Архангелов ден, малко след полунощ, всички въоръжени българи (бойците на Фружин и местните жители) нападат турците – спящи, караулещи пред къщите, охраната на конака и стражите по крепостната стена. Присъединяват се и такива, които нямат мечове и ятагани, но са грабнали коси, вили, мотики, брадви. На разсъмване крепостта е овладяна от българите.

Радостта обаче е краткотрайна. Оказва се, че преди това Яшлъ бег е изпратил хора до Шумен и Русе, където има големи турски военни части, и ги призовава на помощ. Към 9 ч. първа идва колоната от Шумен, а час по-късно и тази от Русе. Всяка от тях е от по 10 хиляди души. Християнската войска също е към 20 хиляди. Но към нея се присъединяват 4000 души от местното население, което се е въоръжило с ятаганите на избитите турци.
Владислав, който е водач на похода, обявява, че поема русенската колона, а Янош – шуменската. В този момент е забравил, че и Фружин е съюзник. Той обаче не бездейства. Във вече започналата битка нарежда бойните рогове да свирят и всички българи се стичат до разветия пряпорец на върха на баира, в който са заровени убитите турци по времето на нощните набези на българите в крепостта.

Нападат османците флангово и разстройват редиците им. Битката продължава до към 16 ч. и завършва с победата на християнската армия. Унищожени са 5000 турци, 8000 са пленени, само 4000 се спасяват с бягство от бойното поле. Има поверие, че на това място е бил съграден параклис „Архангел Михаил“, който е окрилял българите в битката. През 1618 г. арабският хронист Албасъмар, който е посетил тези места, пише: „Тук преди около 200 г. се е разразило голямо сражение между турци и християни, в което са загинали много воини на Аллаха“.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Източник: desant.net