Сребърната лира на Иван Вазов

Сребърната лира е един от най-изящните подаръци, които народният поет Иван Вазов получава за 70-годишния си юбилей и отбелязването на 50 години творческа дейност.

В едно свое стихотворение Патриархът на българската литература бленува: „Да бях имал аз лирата чутовна/ Орфеева, що чудеса правила…“

Е, с Орфеевата лира не се сдобива, но за 70-годишния си юбилей и отбелязването на 50 години творческа дейност получава от Юбилейния комитет ценен дар – сребърна лира със сребърен венец и позлатена панделка, върху чиито листенца са изписани имената на някои от неговите безсмъртни творби: „​Немили-недраги“, „Чичовци“, „Митрофан“, „Избавление“, „Пряпорец и гусла“, „Грамада“, „Тъгите на България“, „Поля и гори“, „Под игото“, „Италия“, „Сливница“, „Хъшове“, „Драски и шарки“..

Изящният подарък е изработен по специална поръчка във Виена. Нейното набавяне е възложено на Михалаки Георгиев, секретар в легацията в австрийската столица. Днес тя е един от най-ценните експонати от фонда на най-стария литературен музей, приютен в неговия софийски дом.

По повод въпросния юбилей се организира и всенародна подписка за набиране на средства, от които да се учреди литературен фонд за ежегодно награждаване „на най-добрите български съчинения по изящната литература“.

А живеещият в Прага музикант Димитър Георгиев композира „Марш Вазов“.

За 70-годишния си юбилей народният поет получава общо 24 всенародни подаръци, след които и сребърна мастилница с богинята на победата, която му е подарена в Пловдив, редица ордени, картини, барелеф, лаврови венци, портфейли… През 1920 г. пък министърът на просвещението Стоян Омарчевски му дава златен часовник с монограм.

По време на тържеството, Вазов заявява: „​Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествена хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в епохи далечни, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени“.

През същата година той посещава Бургас. За топлото му посрещане в морския град свидетелства писателят Петко Росен: „Водейки го под мишница, слязохме долу. Обсипаха го с цветя – порой. Тръгнахме към хотела. В миг учениците от горните класове го грабнаха и понесоха… Счухме само: „На морския бряг, на морския бряг“, „Бре стига, бре оставете го, ще го изтървете“. Кой чува! Море от младеж и над вълните на това море се носи като свещена скиния бледен и занемял дядо Вазов“…

Пророчески се оказват думите на поета: „Спокойно гледам в бъдещето ази: там мойте песни все ще се четат“. Безсмъртно се оказа перото му, а лирата му звучна реди словата му и днес…

Автор: Дина Харизанова

Източник: desant.net