Царица Елеонора идва в България през 1908 г. като втора съпруга на княз Фердинанд и като личност, отличаваща се с високи и устойчиви добродетели.
Веднага бива провъзгласена от ръководството на Българския Червен кръст за негова покровителка, като преди това тя вече има популярност в Международния Червен кръст.
Освен ежедневните прояви на чиста човешка добрина, благотворителност, основаване на центрове за лечение на деца, Елеонора участва в Балканската война като милосърдна сестра.
Приносът на царица Елеонора към историята на Българския Червен кръст е безценен и изключително значим.
Преживяла ужаса на войната, царицата рухва и физически и психически след земетресението през 1913 г., което нанася огромни щети на Велико Търново и Горна Оряховица и взима човешки жертви.
Само за 20 секунди след три вертикални труса градовете са превърнати в развалини. Във Велико Търново са разрушени исторически църкви, сред които и „Свети 40 мъченици”, а катедралният храм „Рождество Богородично” е напълно унищожен.
Най-тежко пострадва сградата на Мъжката гимназия „Свети Кирил”, служила за лазарет, като под руините й остават десетки войници, ранени в Балканската война.
Според данни на застрахователното дружество „България” сградният фонд в Горна Оряховица е унищожен на 85%. Сред разрушените постройки са новият театър, казиното, хотел „Борис”, клонът на БНБ, читалище „Напредък”, сградите на захарната и керамичната фабрика, както и църквите „Света Троица”, „Свети Георги”, „Света Богородица” и „Свети Атанасий”.
В руини са основното училище и Девическата гимназия.
В Лясковец и Долна Оряховица пораженията върху сградите достигат 60%.
По щастливо стечение на обстоятелствата от този ден България има ново правителство, начело със Стоян Данев, което предприема необходимите действия за справяне с природната стихия.
Съпричастна с пострадалото население, само час след като научава за бедствието, царица Елеонора изпраща телеграми до водещите софийски издания с апел за събиране на средства в полза на пострадалите.
Същия следобед с малка свита Нейно Величество пристига на място да се запознае с последиците от злочестината.
В Търново царицата посещава гимназията „Свети Кирил”, вече наполовине срината. От прозорците й продължават да се веят „въжета“ от чаршафи, по които нещастните ранени се опитват да се спуснат до земята, но малцина оцеляват след падането си на твърдия терен.
Елеонора е потресена от срещата с осемгодишно момиченце, затрупано до кръста, но все още живо, което стиска в ръка кукла и с пресипнал глас и безумен поглед повтаря само: „Дай ми, дай ми!”
Царицата прави опит, хващайки го за раменете, да го изтегли от клопката, но притичалият отряд войници доста грубо я избутва с оправданието: „Извинете, госпожо, но това не е ваша работа!”
Елеонора посещава още Горна Оряховица и Лясковец, дарявайки лични средства за пострадалите.
На връщане към София, след разклона за Тетевен, тя се чувства зле, повръща, но не търси лекарска помощ, смятайки че случилото се с нея е временно неразположение.
Всъщност болестта й, започнала още от фронта при Чаталджа, напомня още няколко години за себе си и я отнася в гроба на 12 септември 1917 г., когато тя е само на 57 години.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.