Българският лекар и общественик Васил Караконовски е роден през 1840 г. в Ловеч в семейството на търговец. Остава от малък сирак. Първоначално образование получава в Ловеч. Със съдействието на чичо си заминава за Белград, където завършва гимназия. През 1859 г. заминава за Русия и с помощта на Славянския благотворителен комитет завършва медицина в Московския университет.
През 1864 г. по препоръка на Иван Аксаков и графиня Булдова е назначен за лекар на Руското посолство в Цариград. Установява връзки с посланика граф Игнатиев, печели доверието на дипломатическите среди и благосклоноста на турските власти. Подпомага българи за обучение в Русия и укриване на преследвани от турската власт. Лекар на руското консулство в Солун. Открито афишира стремежа на българския народ за самостоятелна българска църква. Работи за преориентирането на руската политика по българския църковен въпрос. За тази дейност е поставен под домашен арест.
През Руско-турската война (1877-1878) е на служба в Канцеларията на княз Владимир Черкаски за уреждане на гражданските дела в новоосвободените български земи. Алармира Главния щаб на руската армия за турските зверства в хода на битката за Ловеч. Работи в канцеларията на руския посланик в Цариград, А.И. Нелидов. Управител и лекар в руската болница в Цариград.
Народен представител в Първото Велико народно събрание. Член на делегацията, която в двореца Ливадия връчва на Александър I Батенберг акта на Великото Народно събрание за избора му за Княз на Княжество България.
Васил Караконовски е автор на статии с медицинска тематика във в. „Время“ (1865-1866) и преводи от руски език в „Цариградски вестник“ (1854-1858). Дарява на Ловешка община предмети, свързани с националноосвободителните борби на българския народ.
Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 4 януари 1903 г. „За заслуги като първенствуващ борец за духовно и политическо освобождение на българския народ“.
На негово име е наречена улица в града.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
