Доц. д-р Вихрен Чернокожев е български литературен историк и критик, доктор по филология.
Вихрен Илиев Чернокожев е роден на 5 юли 1951 г. в Пловдив. Кандидат на филологическите науки (днес „доктор“) с дисертация на тема „Димитър Подвързачов. Жизнен и творчески път“ (1980). От 1990 г. старши научен сътрудник II степен (днес „доцент“) в Института за литература при БАН. Заместник-директор на Института за литература (2000 – 2012). Ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ в Института за литература (2002 – 2012). Член на Сдружение на българските писатели.
Чернокожев е един от малцината изследователи на българския литературен хумор и сатира. За книгата си „Българският смях: Очерци и портрети“ (1994) е отличен с Националната награда „Райко Алексиев“.
- Авторски книги
- „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов“ (1986)
- „Българският смях“ (1994) – отличена с Национална награда „Райко Алексиев“
- „Антология на българския смях“ (1995) – заедно с Росица Чернокожева
- „Врати към смисъла“ (2000)
- „Българска литературна критика“. Т.1, В. Търново (2000) – заедно с Росица Чернокожева
- „Другият бряг на думите“ (2002)
Доц. д-р Вихрен Чернокожев е автор на проекта „Антитоталитарната литература“ и на проекта за издателска поредица „Другата българска литература на ХХ век“ в Института за литература при БАН. Автор на проекта „Идентичност и асимилация. „Възродителният процес“ през 1970-те – 1980-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности“ – съвм. с проф. д-р Зейнеп Зафер от Анкарския университет.
На 29 юли 2018 година излиза съобщение за смъртта му на 27 юли на 67 години.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
