Христо Николов, известен и като Христо Македонски, Македонски или Македончето, е български хайдутин и революционер от национално-освободителното движение във втората половина на XIX век.
Христо Македонски е роден през 1834 г. в село Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Гърция). Учи в гръцкото училище в родното си село и се занимава с търговия. Заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево. През 1862 година влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се сражава с турците при бомбардирането града. След разпускането на легията заминава за Румъния. В 1864 – 1865 година е начело на малка чета, която по поръчение на Раковски обикаля българските земи. По-късно, в периода 1867 – 1868 взема участие и във Втората българска легия, като след като тя е разпусната през пролетта на 1868 година, преминава в Румъния.
По-късно същата година се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В битката при Вишоград е убит Георги Чернев, знаменосец на Стефан Караджа, след което Македонски поема знамето. След разбиването им край връх Бузлуджа, Македонски с още двама четници (Пенчо Стоянов и Илия Николов) успяват да избегнат турските потерии и преминат почти незабелязано през Габрово, Сопот, Самоков, Рилски Манастир и Мелник към Атонският полуостров, където намират убежище в Зографския манастир. На пролетта 1869 години, с помощта на игумена на манастира тримата, заминават през Цариград за Одеса. Оттам Македонски отново се прехвърля в Румъния. За да се защити от арестуване и предаване на турските власти приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната дейност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.
След срещата им Браила Христо Ботев пише за него в едно свое писмо:
„ Като му разказах мисията си и положението на работите, той се разпали дотолкова, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърбът. “
В Сръбско-турската война от 1876 година е войвода на чета от 200 български доброволци. Знаме на тази чета е същото това знаме на Стефан Караджа, което Христо Македонски е успял да запази.
То е било ушито през 1866 г., в Браила от Султана Русева. Пазено като рядка светиня, през 1925 г. то било предадено от дъщерите на Хр. Македонски – Тица и Екатерина на Министерството на войната. Днес това знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей.
Христо Македонски умира на 5 юли в Русе през 1916 година.
На неговото име са наречени улици в градовете Русе, Варна и Съединение
Предполага се, че Христо Македонски е прототип на Спиро Македонски, главния герой на повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“. Според други историци обаче, характерът и личността на реалния хайдутин не се покриват много с тези на литературния герой, поради което те считат, че Вазов е взел само името и го е дал на един събирателен и доста характерен хъшовски образ
Поклон!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
