„Надъхан с възторжени мисли за слава и напредък на славените, за просвета на българите още от Прага – това историческо котило на словенщината – Стоянов пренесе вдъхновението си и възторга в Болградската гимназия. Не само като учител по български език и книжнина, но и като домашен съветник на учениците за самообразованите и за българския дух. Той произведе и в училище, и в общество най-благодатни пориви… В друг смисъл и с инакво тежнение водени, сме слушали подобни разкази, успоредно с биографии на български книжевници и в часовете по български език от Васил Стоянов. Раковски, Друмев, братя Миладинови, изобразени нам в увлекателно слово за учителя, биваха теми за наши домашни съчинения. При Василя Стоянов от четвърти клас нагоре аз усещах как расте моето съзнание на българин и се определя относба към други народности.“ – Александър Теодоров – Балан из „Книга за мене си“
Васил Стоянов е роден в с. Жеравна. През 1849 г. учи в Шумен. Негови учители са Сава Доброплодни, Иван Богоров и чешкият политически емигрант Йосиф Майснер Миланович. Сприятелява се със своя съученик Васил Друмев.
По време на Кримската война 1853 – 1856 г. двамата с Друмев копаят окопи за турската войска. Опознават историческите паметници в Шумен, Преслав, Абоба, които нагледно разказват за величието на Първото и Второто българско царство. След завършване на училище Васил Стоянов е помощник-учител в Шумен, един от учредителите на читалището в града.
През 1858 г. потегля по Дунава с параход до Пеща, а оттам с железницата до Виена и Прага. Носи препоръчителни писма от учителя му Майснер Миланович до пражкия земски адвокат д-р Йозеф Фрич и до библиотекаря на Народния музей Вацлав Ханка. През 1859 г. е частен ученик в ІV кл. на Академичната гимназия в Прага. Пише писмо до Георги С. Раковски с молба да му изпрати книгите си „Горски пътник“ и „Показалец“. По една от тях подарява на голямата чешка писателка Божена Немцова, на която е учител по български език. През 1860/61 г. сътрудничи на чешките вестници „Време“ „Народни листи“, „Хлас“ и др.
През 1861 г. заедно с Васил Друмев се записват Първата българска легия в Белград.
През 1862 г. Васил Стоянов се връща в Прага. Сред основателите е на дружество „Побратим“, в което се обединяват „сърби, хървати, българи и словенци, живеещи в Прага, да разпространяват просвета между южните славяни за освобождението им от политическо робство“. Запознава се с Йозеф Иречек, секретар в Министерството на културата и образованието, със сина му Константин Иречек, с Павел Палацки и Франтишек Ригер. Изготвя и издава карта на Балканския полуостров и етническите български граници. Границите на Санстефанска България са очертани именно по тази карта. През 1863 – 1864 г. публикува 8 статии в пражкия печат, повечето посветени на борбата на българите за национално освобождение. В чешката столица няма по-добър познавач и пропагандатор на българския език и литература от него. Запознава обществеността с произведения на Петко Р. Славейков, Райко Жинзифов, Драган Цанков, братя Миладинови, Любен Каравелов.
През 1865 г. учи в Юридическия факултет на Пражкия университет. Сътрудничи на белградския в. „Восток“. В двете си статии, озаглавени „За азбукете“, предлага нов правопис според говоримия, правилен и чист български език, съобразен с новобългарската фонетика.
През 1867 г. среща в Прага Марин Дринов, с когото споделя новата си идея да се създаде Българско книжовно дружество (БКД) извън България. Васил Стоянов си спомня: „Той (Марин Дринов) от душа не само се възрадува, но и другарски ме насърдчи…“ Доизучава организацията на такива дружества в Австрия и Чехия и съставя проектодокументите на бъдещото дружество през 1867 г. Заминава за Белград, за да се включи във Втората българска легия, но междувременно тя е разпусната. Тук се запознава с Григор Начович и го проагитира за създаването на БКД. След това отива в Браила да търси нови сподвижници и ги намира в кръга около в. „Дунавска зора“ – Добри Войников, Димитър Великсин, Василаки Попович и търговците Никола Ценович и Коста Попович.
В Браила Стоянов приема препоръките по направения от него още в Прага проектоустав и го доработва. В него се казва: „В Ибраила, 11 иуния 1868 г. съставено в хотел „Арон“ в главната улица на 20, 24 и 27 иуния 1868 г. Това дружество изключва всяка политическа работа от своето пособие, което е чисто литературно… Седалището на дружеството ще да е засега Ибраила, а подир време, като се получи да издейства позволение от султана, ще да се принесе сред Българско, дето да остане за всегда.“ Стоянов обикаля с документа българските общини в Румъния – Турну Северин, Крайова, Гюргево, Плоещ, Галац, Рени, Исмаил, Болград и Одеса. Посещава и Кишинев. Финансова подкрепа оказват Евлоги и Христо Георгиеви, Николай Палаузов, Миахил Колони, д-р Атанасович, д-р Петър Берон, владиката Панарет и др.
Член 12 от проектоустава гласи: „При откритието на дружеството действителните членове трябва да бъдат най-малко трима: единият – председател, другият – член, а третият – деловодител.“ На 29.ІХ.1869 г. се избират действителните членове – за председател Марин Дринов, за член – Васил Друмев, за деловодител Васил Стоянов. Печатен орган на Българското книжовно дружество става „Периодическо списание“.
Дружеството официално е основано на 1.Х.1869 г. За почетен член е избран Гаврил Кръстевич, а за дописен – Константин Иречек. Васил Стоянов е редактор, коректор и съставител на „Периодическо списание“. Прави голяма обиколка из България, за да набира абонати за списанието и парични дарения за БКД. Остава на поста си близо 3 г., след което заминава за Болград, където е поканен за учител.
След Освобождението заема различни държавни постове. Оглавява БКД от 1882 до 1884 г. Директор е на Народната библиотека от 1883 до 1894 г.
Васил Стоянов умира на 21.ХІ.1910 г. в София
Автор: Александър ТОНЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
