„Родил съм се грешен и само с добро ще изкупя прегрешенията си“- Тези думи, казани приживе от Александър Георгиев – Коджакафалията, белязват целия път на Благодетеля на Бургас.
Коджакафалията(от турски – голяма глава) е роден около 1830 година в село Дюлгерли (дн. Зидарово) в семейство на варненски гагаузи. Родителите му почиват, когато е само на 10 години и той е принуден да замине в Созопол. Там започва работа заедно със своя братовчед Янчо Добрев. Вече юноши, двамата пристигнат в Бургас и се включват в търговията.
Първият си магазин – предшественик на днешните търговски обекти – „1001 стоки“ откриват на мястото на хотел „Империал“. Магазинът е близо до пристанището и гарата, а и заради това и негови клиенти основно са чуждестранни моряци. Покрай тях Коджакафалията научава малко италиански, английски и френски език. Отделно от западните езици е е владеел много добре гръцки и турски, като имал желание да научи и арменски.
Запазени фотографии от старото време документират нагледно, че трафикът не е само проблем на съвремието. В миналото, улица „Александровка“ в Бургас, където бил магазинът на Александър Георгиев, е била винаги задръстена от каруци, които всеки ден пристигали от цялата страна, за да купят стоки от магазина на Коджакафалията. А за да отидат до търговския обект, хората били принудени да прескачат каруците.
Бурета, пълни с пирони пък били предшествениците на днешните метални каси. В този най-стар модел „трезори“ Александър и Янчо събирали парите. Върхът и дъното на бъчонките били пълни с гвоздеи, а по средата кътали пачките с пари.
Бизнесът на двамата съдружници дотолкова се разраснал, че се наложило скоро да открият и нов магазин. Той отворил врати на мястото на сегашния ресторант срещу общината. Не след дълго, на ул. „Граф Игнатиев“ направили и трети магазин, и дори хотел. В последствие открили и четвърти. Коджакафалията имал и зеленчукова градина на ъгъла на ул. „Фердинандова“ и „Ботева“.
Но въпреки цялото богатство, самият той живеел скромен и суров живот. Трапезата му е била оскъдна, а най-любимото му ястие останали хлябът, лукът и солта.
През юли 1911 година, вече прехвърлил 80 годишна възраст, Коджакафалията решава да направи завещание. Пред най-известния по това време нотариус Никола Шишков и в присъствието на двама свидетели – крупния търговец Георги Жечков и юристът Лазар Гавалюгов, председател на Окръжния съд в Бургас, оглавявал първото Македонско дружество в България и благотворителната организация „Добрия самарянин“, преди да дари цялото си състояние, Александър Георгиев най-напред е прегледан от двама лекари. Това са д-р Големанов и д-р Ганчев. На 19 юли 1911 година лекарите издават медицинско свидетелство, с което декларират, че благодетелят е в пълно притежание на умствените си способности. Така на 20 юли 1911 година Коджакафалията дарява 564 дворни места по 300 квадратни метра земя всяко на бездомни, завещава три обществени градини, къща с дюкян и ниви на катедралния храм “Св.св. Кирил и Методий”. На женското дружество „Милосърдие“ и на българската болница в Цариград пък дарява по един парцел от 1600 квадратни метра и сгради. На училището и църквата в родното си село Зидарово, оставя една сграда в Бургас, като оставя повеля наемите от нея да се дават на бедни хора – точно срещу Страстната седмица. През 1913 година, на 83 години той умира.
За да помнят поколенията благодетеля, изпълнителите на завещанието му издигат черен паметник от мрамор на Коджакафалията. Той се намира в махалата, която и до днес бургазлии познават като Коджакафалийската. Превратностите на съдбата обаче му отреждат тежка участ.
След 9 септември 1944 година, комунистическата власт нарежда паметника да бъде демонтиран, а върху постамента му е поставен бюста на Георги Димитров, който се намира в двора на Механотехникума. С идването на демокрацията там е поставена паметна плоча на името на Александър Георгиев.
Източник: dariknews.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
