Историята на българското дарителство е една цяла вселена. Трудно ще е да изброим имената на всички онези непознати или забравени наши меценати, отделили баснословни суми за благото на своя народ. Това са най-вече заможни хора, придобили с упорит труд богатството си, но и възпитани в обич към отечеството и народа. Eдна от личностите в този многоброен Пантеон е индустриалецът Пенчо Семов.
Пенчо Семов е роден в с. Цветковци, неясно точно кога – посочват се 1872, 1873 или 1875 г. Баща му е селянин, преселил се в Габрово. Едва изчаква сина си да завърши 5 клас (1886 г.) и го взема със себе си да пътува и търгува. С много усилия и труд младежът спестява пари и се включва (1898 г.) в производството на сапун в Габрово. Успехът е бърз, но по-важното е, че печели уважение. Вече го наричат не просто „Пенчо“, а „Господин Семов“, а младежът още няма 30 години.
През 1904 г. става акционер във вълненотекстилна фабрика в Габрово, а в следващите две години основава търговска фирма в и започва да произвежда текстил, отново в Габрово. През 1909 г. се включва в акционерно дружество в първата българска фабрика за юта във Варна, произвеждаща зебло, чевали и торби. Не спира с това и става основен акционер в редица други предприятия. През 1921 г. открива трикотажна фабрика, модернизира я непрекъснато, произвежда качествено. Семов продължава да търгува, но колкото да спечели свежи пари, които да влага в индустрията.
Превръща се в крупен предприемач, акционер и фабрикант, ръководещ около 28 предприятия в цялата страна, които създават над 15 хиляди работни места. Фабриките му са снабдени с модерни машини, някои от които за пръв път се появяват в България. Семов е наясно със значението на технологиите и рекламата, уважава специалистите, знейки че от тях зависи качественото производство. Той осъзнава, че лоялни към предприятието работници са по-производителни. Затова за тях е направена трапезария, баня, осигурен е фабричен лекар.
Важно е да се отбележи, че в предприятията му са предвидени инвалидни пенсии! Освен това няма приемни часове и всеки негов служител може да сподели проблемите си с него и да разчита на помощ, а на големи празници организира общи трапези, на които сядат всички заедно – и работници и акционери. По думите на негова бивша работничка: „Голям човек беше Пенчо Семов. Много правеше и даваше за работниците си.“
Заради тези отношения със служителите си, е сравняван с Хенри Форд, а заради предприемчивостта си – с Рокфелер. И ако хората му получават отпуски, той самият не знае събота и неделя, през лятото дори не ходи на почивка. Неговите принципи са труд, постоянство и любов.
Както всеки човешки живот и този на Семов не е лишен от трагедии – любимата му съпруга умира много рано, а също и двете им деца. Вторият му брак остава бездетен и семейството осиновява негов племенник. Въпреки тези неволи той остава същият забележителен, а на моменти и особен човек. През 1925 г. недоволна съпруга на дребен акционер неуспешно стреля по него, но той отказва да заведе съдебно дело срещу нея.
Очевидно е човек с благ характер, но е и привързан към родния си край. Въпреки придобитото богатство, предпочита да живее в Габрово, а не в столицата. Румънски журналист отбелязва, че всички в града се обръщат към него просто с „бай Пенчо“. Семов твърди, че си остава завинаги селянин и за самия себе си казва:
„Богат съм, без да съм егоист, аз съм социален, без да съм социалист.“
Гостоприемен и сърдечен, Семов посреща на собствени разноски във вилата си всички чуждестранни делегации, които посещават Габрово и никога не иска да му бъдат възстановени средствата. Дори получава благодарствено писмо от британския крал Едуард VІІІ. Цар Борис ІІІ също гостува във вилата. През 1928 г. монархът го награждава с орден за граждански заслуги, десет години по-късно – с орден „Свети Александър“.
Той се отдава на благотворителност, защото има обективна нужда от това, а не за да изчисти съвестта си от нещо. Прави дарения на обща стойност над 55 млн. лв. – за манастири, църкви, училища, библиотеки, Фонда за борба с туберколозата, женското дружество „Милосърдие“ и др. Отпуска средства за столове за бедни ученици, което му спечелва прякора „Благодетелят на трапезариите“. По Коледа и Великден осигурява месо за бедните граждани в Габрово, а също така подпомага професионалното девическо образование в града. Не забравя и родното си село Цветковци, където през 1921 г. с негово дарение е построено училище.
Една от най-големите му заслуги е изграждането на парк от близо 250 дка, в който габровци се разхождат по празници. Когато го питат не се ли дразни от тълпите, той отговаря: „Как ще ме дразнят, бе! За мен е удоволствие, че мога да създам за хората едно приятно изживяване.“
През 1933 г. в парка е построен старчески дом или „старопиталище“, както го нарича Семов. Три години по-късно той дарява своята вила с чифлик край Варна на Съюза на журналистите. Не бива да пропускаме и факта, че през 1942 г. със свои средства изгражда девически пансион в Габрово.
Отличава се и с невероятна скромност. Самият той категорично забранява да се пише за направените от него дарения, което е още по-невероятно на фона на обстоятелството, че завещава половината си имущество за благотворителност.
След 9 септември 1944 г. името му обаче е премълчавано. Той умира през 1945 г., но нито една дума от завещанието му не е зачетена. Цялото му имущество е заграбено. Известен реверанс към личността му е направен през 2008 г., когато е обявен за почетен гражданин на Габрово като създател на модерната индустрия и един от най-големите патриоти и дарители.
Такава е историята на Пенчо Семов. Не може да не ни направи впечатление как през целия си съзнателен живот този човек се опитва да помогне на другите (опитва да направи това дори и в смъртта), не може да не ни направи впечатление земния му характер, ярко контрастиращ с огромните му печалби. Ако трябва да посочим някакъв завет, който оставя, то със сигурност ще бъде онова негово схващане, че благотворителност трябва да се прави, защото има нужда от нея, защото независимо от епохата, винаги ще има хора в беда, хора нуждаещи се от подкрепа.
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
