Личността на Стефан Караджа играе ключова роля в развитието на българската съпротива срещу поробителя. Заедно с войводата Хаджи Димитър Асенов от Сливен през 1868 г. и заедно с други 125 българи преминават от Влашко в българско и поемат по пътя към Балкана, по пътя на безсмъртието. Родени в една и съща година – 1840, с един ден разлика /Караджата на 11 , а Хаджията на 10 май/ , те създават най-голямата в историята на българското национално-освободително движение чета. Водят неравни боеве на българска територия и остават завинаги на 28 години.
Проблесналя като метеор над поробеното Отечество четата разбуни духовете, смути и обърка управляващите в Империята, ускори разрешаването на българския църковно-национален въпрос, т.е. признаването на българската нация и заявлението, пред цяла Европа, че българите искат не само права, но и самостоятелно управление. Потвърждение на това са трите програмни документа, които четата носи – Правилник на българското правителство, Прокламация до Великите сили и Мемоар до султана. Те целят да привлекат вниманието към реалното положение на българите. Мемоара до султана, изготвен от Иван Касабов за първи път поставя въпроса не само за икономическите права и верски свободи, но и за независима и свободна държава.
Проявената храброст и героизъм на четниците взривяват българския робски мир по това време. Подвигът на Стефан Караджа и Хаджи Димитър и тяхната чета е толкова велик, че по-късно се създават легенди за тяхното безсмъртие и безсмъртието на „той, който падне в бой за Свобода…“
Ето как описва Христо Македонски залавянето на Стефан Караджа на 12 юли: „Беше привечер, едва ли имаше час до мръкване. Понеже турците настъпваха, не ни оставаше нищо друго освен да извадим сватбите и да се бием с хладно оръжие. като всеки началник Караджата вървеше напред толкова решително, като че ли ицлиза на сцената на някой парижки театър. Взехме да отстъпваме, за да избегнем обсадата. Само Караджата не може да отстъпи, защото вече беше толкова пронизан и нашарен от куршумите, щото не можеше дори да върви. Войниците се нахвърлиха върху него и го завлякоха в стана си.“
На 30 юли в русенския затвор на 28 години приключва жизнения път на войводата Стефан Караджа. Но той, Хаджи Димитър и останалите четници са вече легенда. „Подвиг, славно събитие, епоха в нашата емиграция и на българското политическо и умствено Възраждане, спомен за потомството, урок и пример за нас.“ Такава е оценката на Христо Ботев за четата от 1868г. И същия ще използва силата на войводата и в безсмъртната си поезия, където неговия герой все ще търси „духът на Караджата“.
Източник: yambolpress.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
