Според признанията на самия Патриарх на българската литература Иван Вазов, именно тук той обиква „страстно величествената природа“
Иван Вазов пристига в Берковица от Русе на 7 март 1879 г. и живее в града до 18 ноември 1880 г. Идва заради назначението си като председател на окръжния съд. Тук той живее в една от най-хубавите къщи, наричана Ипеклийската, която днес е превърната в къща музей на негово име.
Освен съдия, Вазов активно се занимава с литературно творчество, като черпи сюжети направо от живота. Той записва народни песни, предания, легенди. Една тъжба в съда му дава сюжет за поемата „Грамада”. Той разкрива един обичай във вид на нравствен линч, чрез който селяните наказвали подтисници и влиятелни изедници, на които са били безсилни да си отмъстят по друг начин.
В разказа „Белимелецът” Патриархът на българската литература обезсмъртява хайдутите в берковския край. Помощниците му в съда Йордан Шишков и Иван Стоянов стават герои в повестта „Митрофан и Дормидолски”. За нея самият Вазов изтъква, че на тази му творба „се смя цяла България. Причината? Една струя от веселост, която се разливаше от страниците й”.
Днес Берковица се гордее с факта, че преди години в нея е живял поетът и писателят Иван Вазов. Къщата музей е най-голямата забележителност на града.
Жителите му помнят и признанието му, направено по-късно: ”Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди на моето творчество. Поставен в една среда, пълна с оригинални типове… В този град за пръв път обикнах страстно величествената природа…”
Затова едно от стихотворенията му – „Малини” е превърнато в неофициален химн на града и се пее до днес с голяма радост и удовлетворение.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
