Лазар Димитров е роден в село Дренок, Дебърско, в Северозападна Македония.
Завършва Солунската мъжка гимназия и от 1899 до 1891 г. е главен учител в Дебър. След това до 1893 г. следва славянска филология във Висшето училище. И след 3 години преподава в Солун, Гумендже и в Семинарията в Цариград.
Много активна е революционната и просветна дейност по време на неговия Одрински период, когато от 1896 до 1901 г. той е учител по български език в Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“. Бившият възпитаник на Солунската гимназия писателят Дамян Калфов пише за Лазар Димитров: „дълбоко го уважавахме, че гледахме на него като на някакъв особен народен човек. А то бе, защото кой знае как бяхме подочули, че той се занимавал с тайни, революционни работи. И когато веднъж, както си преподаваше в клас, се смъкна от ревера отвътре на сакото му и се показа ножницата на една грамадна кама, ние изтръпнахме и оттогава… той беше станал за нас голям, много голям българин, един истински герой.“
Първото, което Лазар Димитров получава от свой колега в Одрин, е шифърът на организацията и имената на посветените учители. В единия от посветените патриоти се намират печатът на Одринския окръжен революционен комитет, разписките за събиране на помощи и симпатичното мастило, а в друг – динамитът на организацията.
Лазар Димитров развива активна просветна и революционна дейност в Одрин и в околните села. Един от възпитаниците му в революционното дело учителят Михаил Диков по неговия пример успява да организира редица комитети в Одринско. Лазар Димитров е в основата на революционната агитация в Одрин, която започва от махалата „Каик“, за да обхване всички квартали на града. През годините, когато ръководител на Одринския окръжен революционен комитет е Лазар Димитров, в града все по-често започват да пристигат учители от Македония, които успоредно с учителската се занимават и с революционна дейност. Училищата – „тези свещени храмове на просветата всяка година пущаха между народа по няколко десетки интелигентни сили, които с жар се предаваха в служба не народа: пръскаха мъглите на невежеството,… будеха народното съзнание и възпламеняваха народния дух, сочейки му и пътищата, по които трябваше да върви, за да сломи робските вериги“, пише в спомените си Лазар Димитров. Той прави всичко възможно и за популяризиране дейността на Женското благотворително дружество в Одрин.
През 1901 г. Лазар Димитров отново е студент в София. От голямо значение за идейното му развитие са неговите срещи и разговори с Гоце Делчев по въпросите на освободителното движение. По препоръка на Гоце Делчев в началото на 1902 г. заминава за Солун, а оттам за Серес. Тук отново преподава на децата български език, а бащите им подготвя за революционната борба. Ръководител е на Серския революционен окръг и като негов представител участва на историческия конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., който се провежда в една от стаите на Солунската мъжка гимназия. Тогава е взето съдбовното решение за обявяването на въстание срещу вековния поробител.
Няколко месеца по-късно след отчаяната акция на солунските атентатори „гемиджиите“ през април 1903 г. Лазар Димитров е интерниран в Дебър. По време на въстанието Лазар Димитров е един от ръководителите на Охридския район, от който е част Дебърско. След тримесечни ожесточени сражения, в които българското население проявява изключителен героизъм, въстанието е потушено. Членовете на Охридското горско началство, между които и Лазар Димитров, преоблечени като горски работници, успяват да се доберат през Албанските планини до Цетина – столицата на Черна гора. От там Лазар Димитров се прехвърля в България, където учителства в различни градове.
През 1915 г. е училищен инспектор в Призренски и Прищински окръг в Македония.
След края на Първата световна война се установява в България.
Автор: Константин ТАНКОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
