Мирон Иванов е български писател-хуморист, фейлетонист, драматург. Мирон Василев Иванов е роден на 01.07.1931 г. в София. Коренът на писателя е от село Новачене.
Гимназия завършва в Брезник, а фармация – в родния си град през 1957 г. Редактор във вестник “Вечерни новини” (1955-1960), във вестник “Труд” (1960-1970), член на редколегията на вестник “Стършел” (1970-1975), в списание „Септември” (1975-1988).
Първите си разкази и фейлетони печата във в. “Стършел” през 1950 г., като често негов съавтор е и писателят Петър Незнакомов – например „Железни хора” (1964) – сборник фейлетони и комични сценки.
Мирон Иванов е автор на фейлетони, хумористични повести, гротескови романи, сатирични разкази и комедии. Създава около тридесет книги, тридесет радиопиеси, около петнадесет театрални сценарии за телевизията и естрадни програми.
Книги: “Разсеяни убийци” (хумористични повести, 1958); “Какви времена доживяхме” (хумористични разкази, 1960); “Просто да не повярваш” (хумористични разкази, 1962); “Изпитания на издръжливостта” (хумористични разкази, 1964); “Чудото във Въображаево” (хумористична повест, 1966); “Делфините” (хумористични разкази, 1969); “По суша и море” (хумористични разкази, 1971); „Полуфабрикати” (разкази, 1971); “Пуяк с брилянти” (хумористични разкази, 1973); “Във вихъра на страстта” (хумористични разкази, 1975); “Живей като другите и бъди благословен” (сатиричен роман, 1975); “Новогодишни разкази” (1975); “Случаят Хаджиаристотелев” (роман, 1979); “Трендафил лети с ракета (фантастични разкази, пародии и приказки, 1981); “Балканска епопея” (1982); “Приказка за лулите и нулите” (фантастични разкази, пародии и приказки, 1982); “Един нищожен свръхчовек” (разкази, 1983); “Наполеон под Вакарел” (1985); “С тролейбус около Хеопсовата пирамида” (хумористични разкази, 1986); “Аероодисея” (разкази, 1987); “Как да бесим вълци” (1988); “Византийски победи” (1989), “Как я пеем тая песен” (разкази, 1990); “Ония сънни, радостни години” (сатиричен роман, 1990); “Илирийски замък” (1991). Неголяма част от пиесите му са поставяни и на театрална сцена – „Пачи яйца” (1961), „Мачово бърдо” (1964), „Къмпинг” (1969), „Куклата” (1981), „Клоунът и момичето” (1988), „Дядо Йоцо гледа” (1988), „Обичате ли човешко…” (1989).
Мирон Иванов умира на 07.12.1988 г.
В архива на писателя остават неиздадени ръкописи за още десет художествени текста, от 1998 г. дъщеря му Петя Миронова започна издаването на събраните му съчинения в осем тома, като в периода 1998-2001 са излезли от печат четири от тях.
По кабелна ТВ „Скат” е излъчван многократно документален филм за писателя – „Живей като другите и бъди благословен”. В село Литаково, където Мирон Иванов е прекарвал голяма част от времето си, има къща-музей. Внукът на писателя – Мирон Крумов е сценарист на предаването “Сблъсък”, както и автор на рубриките “Хороскоп” и “Недялко Ем. Цанев”.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
