Коста Николов Янков е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
Константин (Коста) Николов Янков е роден в Ресен на 23 юни през 1872 година. Началното си образование получава в родния си град, а след това е изпратен като стипендиант на Ресенската българска община в българското класно училище в Битоля.
Продължава обучението си в българската мъжка гимназия в Солун, като през 1889 година завършва първия випуск на педагогическото ѝ отделение. Започва да работи като учител и преподава в различни краища на Македония и Тракия.
В периода 1889-1894 година е главен учител в родния си Ресен. Един от неговите ученици в Ресен, Симеон Радев пише:
„ Коста Николов, свършил Солунската гимназия, беше млад човек, пълен със страст за своята работа. Аз съм имал учители в разни училища: българи и чужденци. Но не помня да съм видял педагог като Коста Николов. Той бе педагог, както други са поети, композитори или художници – по призвание и с любов.“
През 1894 – 1895 година Коста Николов учителства в българското класно училище в Охрид. В 1897 година завършва висшето си образование в Загребския университет, специалност „педагогика“. През 1897-1898 година е главен учител в Гевгели, където се включва в работата на местната българска община. Според Борис Николов докато е в Гевгели в периода 1897 – 1898 година Николов е член на околийския комитет на ВМОРО в града, но Николов не споменава такова нещо в спомените си.
По-късно е учител в Скопското българско педагогическо училище (1898 – 1902), като през това време е член на градския революционен комитет на ВМОРО заедно с Велко Думев, Тодор Паскалев и Трайко Хаджибожков. После е преподавател и възпитател в Духовната семинария в Цариград (1902 – 1903).
През 1903 – 1911 година е учител в Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ и директор на нейния пансион. Преподава психология, логика и етика в българската мъжка гимназия, както и етика в девическата гимназия в Одрин.
Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:
„ Със сини очи, сух, висок, силно изпъкнала адамова ябълка, с неизбежното бамтелче, винаги добре избръстан, с винаги шумящитеси бели ръкавели от целолуид, той беше и надзирател в пансиона и толкова предан с тая си педагогическа, бащинска служба, че и досега не мога да си представя друг по-добър, по-обичан надзирател за пансиона от него.“
От 1911 до 1913 година Коста Николов е учител в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1913 до 1917 година е директор на прогимназията в Ксанти. През 1917-1918 година е секретар на Скопската търговска банка, след което се преселва окончателно в София и работи като чиновник в БНБ.
В България Коста Николов е една от видните фигури на македонската емиграция. Както и в Македония и в Тракия, той е известен с ораторската си дарба. През 1923 година е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства. През септември 1934 година като представител на Ресенското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.
Умира в края на 1957 година в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
