Петър Завоев е български журналист, писател и изследовател.
Петър Иванов Попов Завоев е роден на 20 юни 1880 в град Щип, Македония. Първоначално учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. След 1900 година Петър Завоев е журналист в България, живее предимно в Пловдив и София.
Завоев е редактор на хумористични и информационни издания – вестниците „Пловдивска поща“ (1903-1904) и „Бодил“ (1905) и списание „Нов свят“ (1904).
В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Учредителното събранието се състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев Дядката, който е избран за председател.
След Младотурската революция Петър Завоев е специален пратеник в Македония на вестник „Българска независимост”, чийто редактор е Трифон Кунев. В този период издава списание „Македонска звезда“ (1909 – 1910) и вестник „Стрела“ (1911–1914).
Колегата му от „Българска независимост“ Петър Карчев пише за него:
„ Завоев, макар и да не е човек със солидно образование, е вестникар с хубав стил. Той се е проявявал и като добър писател. Някои от неговите разкази, разпръстнати из вестници и списания, имат несъмнени качества на издържани литературни творби. Между другите си литературни трудове той е автор и на един роман – „Старата круша“, в който обаче безуспешно се е помъчил да издигне един факт на кръвосмесителство между брат и сестра до размерите на проблем с философско-психологическа дълбочина. “
По време на Балканската война в 1912–1913 година служи като куриер в нестроевата рота на 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение.След окупацията на Вардарска Македония от България по време на Първата световна война в 1915 година се завръща в Македония. След войната е сред редакторите на вестник „Ново време“ (1919 – 1923).
През 1923 година е един от основателите на Македонския научен институт и председател на Щипското благотворително братство. С фейлетони, разкази, критики, историко-географски и етнографски бележки сътрудничи в много хумористични и други издания – вестниците „Македония“, „Литературен глас“, „Мир”, „Щурец“, „Заря“, „Обзор“, списанията „Македонски преглед“, „Родина“ и други.
След 1944 година Петър Завоев е преследван от властите. В периода 1949–1953 година е изселен в Ловеч.
Умира на 19 февруари 1969 година в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
