Георги Шейтанов е роден на 14.II.1896 г. в Ямбол. До месец май 1913 г. учи гимназия в родния си град. Там се увлича по анархистките идеи и взема участие в ученическия кръжок „Луч”. През август 1913 г. заедно със свои съратници прави неуспешен опит за запали Ямболския окръжен съд. Арестуван е от полицията, но успява да избяга и става нелегален. В края на годината напуска страната и скита из Румъния, Турция, Палестина и Египет. Озовал се във Франция, живее в Париж и установява контакти с руски революционери и френски интелектуалци. Запознава се и изучава теорията на анархизма, четейки трудовете на Пиер Жозеф Прудон, Макс Штирнер, Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин. Учи и в свободното училище на Себастиан Фор – „Кошерът”.
В 1914 г. се завръща в родината си и след нови стълкновения с полицията отново е арестуван и въдворен отначало в Пловдивския, а после и в Софийския затвор. През юни 1917 г. успява да избяга и в началото на следващата година заминава за Русия. Става сътрудник на вестник „Всемирная революция”, където поместват статиите му „Към българите в Русия”, „Сега или никога” и други.
Разочарован от действията на болшевиките и хода на революцията в Русия, през октомври 1918 г. Шейтанов се завръща в България. Посещавайки различни градове и села: Ямбол, Сливен, Хасково, Разград, Русе, Кюстендил, Пловдив, Горна Оряховица, Килифарево и други, той развива усилена пропаганда на анархизма. През лятото на 1920 г. започва да издава нелегалния в. „Бунт”, където публикува известните си статии „Някога и сега”, „Диктатурата и ние”, „Организация и тактика” и др.
На 3.VI.1921 г. заедно със свои съратници след светкавично нападение над полицейски конвой успява да освободи известния български анархист Петър Мазнев. След деветоюнския преврат от 1923 г. Георги Шейтанов е член на Килифаревската чета и участва в няколко нейни сражения с полицията.
Георги Шейтанов е един от малкото български анархисти, които поддържат становището за необходимостта от участие заедно със земеделци и комунисти в един Единен фронт, насочен срещу правителството на Народния сговор. През лятото на 1924 г. той отново за кратко е четник в Килифаревската чета. На 25.II.1925 г. участва в убийството на привърженика на Сговора проф. Никола Милев – в отговор ВМРО му издават смъртна присъда.
След атентата в катедралния храм „Света Неделя” през април 1925 г. в София и последвалото развихряне на т.нар. „бял терор” Шейтанов е отново в редиците на Килифаревската чета. След няколко сражения с правителствените части четниците решават да се разделят на групи и да се опитат да достигнат границата с Турция. На 26.V. 1925 г. групата на Шейтанов е заловена от полицейски сили край новозагорските села Коньово и Младово. Закарани са в околностите на гара Белово, където са избити след „опит за бягство”.
В София Георги Шейтанов е активен сътрудник на списанието „Пламък”, издавано от Гео Милев. Там са публикувани статиите му „И свет во тме светится”, „Изкуството и човекът”, „Начало”, „Знамето на епохата”, както и няколко негови стихотворения. Сътрудничи и на анархистични вестници и списания: „Протест”, „Свободно общество”, „Работническа мисъл”. Там са публикувани и някои негови знакови статии като „нашата програма”, „Анархизмът като философия и дело”, „Какво носим ние” и други. Шейтанов поддържа тесни контакти с изтъкнати наши интелектуалци като Христо Ясенов, Антон Страшимиров, Николай Хрелков, проф. Асен Златаров, Ламар.
АЗ ЧАКАМ
Вериги в нощта коваха нищи духом
с закана злобна срещу мен
и налетяха те яростно и вкупом,
но аз останах несломен.
Затуй, че вярвах в бъдеща зорница
и лижех раната с език,
а страдна участ в стоманена десница
развявах като пряпорец велик.
И днес аз страдам, гнетен от сиво време:
замлъкна бойната тръба –
че съм метежен син на робско племе,
аз чакам бъдеща борба.
Георги Шейтанов, 1923 г.
Автор: Константин ТАНКОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
