Драгомир Асенов е литературен псевдоним на българския писател и драматург Жак Нисим Меламед.
Роден е в Монтана на 15 май 1926 г. Учи гимназия в София, но през 1943 г. е изключен за антифашистка дейност и е изселен в Русе, където ръководи нелегална група.
Завършва право в Софийския университет през 1953 г. Член на БКП от 1961 г.
Редактор на вестник „Работническо дело“ (1953 – 1956). От 1957 г. е редактор, после – главен редактор (1956 – 1968) на списание „Родна реч“. Заместник главен редактор (1968 – 1971) на вестник „Литературен фронт“.
От 1971 г. Драгомир Асенов е секретар на Съюза на българските писатели. Пише на съвременни теми разкази, повести, романи, драми.
Творчество:
- „Когато Тито награждава“ (1950)
- „Съвест“ (1955)
- „Нашият взвод“ (1956)
- „Пътищата се разминават“ (1959)
- „Кафявите хоризонти“ (1961)
- „Рожден ден“ (1965)
- „Рози за д-р Шомов“ (1967)
- „Най-тежкият грях“ (1980)
- „Елегия за едно женско сърце“ (1981)
Драгомир Асенов умира от рак на 19 юни 1981 г. в София.
Театърът в родния му град Монтана носи неговото име.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
