Съдбата на уцеления от наше торпедо „Хамидие“

Естествено е било притеснението на гражданите от Варна и Балчик, тероризирани и заплашвани от турците със смъртоносен обстрел и десант, въпреки че бреговата артилерия си е била на мястото и е държала вражеските кораби далеч от брега. В тази връзка и за разсейване на плъзналите слухове и несъздаване на паника в населението, една от приложените психологически мерки на командването е да не се спират, а да се ползват градските отпуски на личния състав от гарнизона, така както е било в мирно време.
След отхвърляне на ултиматума миноносците засичат и преследват още три чуждестранни транспортни кораба, един румънски и два египетски, но те се оказват по-бързи и успяват да избягат.

За пореден път крайцерът „Хамидие” се явява пред Варненския залив на 17 октомври 1912 г., поддържайки обаче голяма дистанция от брега. Целта му е била разузнаване и опит за диверсия върху минното заграждение. Дни по-късно същата операция провежда и крайцерът „Меджидие”, южно от нос Галата, като е открит огън от бреговата артилерия за прогонването му. На 27 октомври 1912 г. при нос Калиакра се появява вражески миноносец и също така е посрещнат подобаващо от бреговата охрана.

На 7 ноември 1912 г. от Букурещ се получава секретно донесение, че египетските кораби „Черно море” и „Бяло море”, под турски флаг, натоварени с военен товар и коне, предназначени за подсилване на турската отбрана на Чаталджа, се готвят да отплават от Кюстенджа за Цариград, охранявани от броненосеца „Хайредин Барбароса”, крайцера „Хамидие” и контраминоносците „Яр-Хисар” и Берж-Сатфет”. Донесението за транспортиране на военен товар се потвърждава и от съобщение от разузнаването в Кюстенджа.

Капитан II ранг Димитър Добрев незабавно свиква командирите на „Летящи”, „Смели”, „Строги” и „Дръзки” и заповядва още същата нощ конвоят да се пресрещне и атакува. Миноносците „Храбри” и „Шумни” по това време са на ремонт.
„Екипажите бяха уточнени още веднъж. Потвърдено бе и моето участие в екипажа на миноносеца „Смели”. Аз бях признателен, че отново получавах доверието на командирите си, продължава той. Усещах прилива на увереност в силите си и вътрешно бях горд, че съм един от екипажа, от който много съм се учил, а сега ще съм с тях в бой срещу Османската империя“ – пише младши подофицер Петър Ташев.

Независимо от голямата разлика в силите в полза на противника, екипажите приемат заповедта без колебание и се заемат с подготовката за посрещане на конвоя.
В 22,35 ч. в килватерен строй и без светлини миноносците напускат варненското пристанище и преминават край Евксиноград, през северния проход на минното заграждение и от паралела на манастира „Св. св. Константин и Елена”, на 8 км от Варна по море, след няколко промени в курса за обход на поставените в залива минни съоръжения излизат в открито море. В 23,30 ч. е поет курс югоизток. Този курс, според началника на отряда ще доведе до среща с излезлите от Кюстенджа транспортьори и охраняващите ги военноморски турски кораби.

Излизането на отряда миноносци от варненското пристанище, а от там и в открито море, е останало незабелязано от стоящите пред пристанището в засада два турски контра миноносци.
„Беше влажно, но меко време за сезона, подухваше лек вятър, но морето е спокойно. През разкъсаните перести облаци, макар и слабо, просветваше луната и разсейваше мрака. Видимостта намаляваше донякъде от спускащата се мъгла ниско по морската повърхност, но „Смели” следва уверено ясно очертаващия се отпред командирски миноносец. Въпреки увереността си изпитвах и силно вълнение“ – описва тази нощ Петър Ташев.

Малко след полунощ, около 0,35 ч на 8 ноември наблюдателят на водещия торпедоносец „Летящи” забелязва на около 2 мили силуета на военен кораб и веднага докладва на командира. Оказва се по-късно, че това е крайцерът „Хамидие”. Веднага капитан II ранг Димитър Добрев разпорежда: „Торпедна атака!”. Предварително от „Летящи” се подава сигнал „бяло-червено”, който се препредава на следващите миноносци. „С това командирът на отряда ни предупреждаваше, че вижда неприятеля отдясно“ – уточнява Ташев.

„Пръв в атаката бе флагманският миноносец „Летящи”, който изстреля торпедо към крайцера от около 500 метра в 0 часа и 43 минути, но избърза и не го улучи. В този именно момент турският кораб ни е открил. От крайцера изстреляха зелена сигнална ракета, подаде се и сигнал от мачтата и започнаха стрелба от левия борд по „Смели” и „Строги” и без съмнение са сигнализирани останалите транспортни и бойни турски кораби в конвоя.
„Летящи” се изтегли на линията на курса на неприятелския кораб, за да се обърне и да даде време и на другите миноносци да се подготвят за втора атака с левия борд.

Когато „Летящи” отмина покрай крайцера, морето около нас завря от издигащите се мощни фонтани вода и пръски. Шумът беше оглушителен. Чуваше се зловещото удряне на нашите снаряди, попадащи върху бронята на крайцера. Всеки от другарите ми изпълняваше заповедите и задълженията си със заучени до автоматизъм движения и без суетене.
През кипящото от убийствен огън море „Смели” и „Строги”, атакувайки на свой ред с оръдеен огън, един след друг достигат на разстояние, съответно на 300 м и на 150 м и изстрелват от десния си борд торпеда към крайцера.

На „Смели” бяхме силно обстрелвани. Изтегляхме се към линията на курса на неприятелския кораб. При тази рязка маневра веригата на руля зацепи, засегната от турски снаряд и миноносецът започна да се върти в кръг. Така още повече привлякохме огъня върху себе си. Парчета от снаряди летяха навсякъде и получихме попадения. Ранен бе и старши подофицер Никола Р. Делибашев, артилерист – ІІ р.
Боцманът, Първан Бонев, изпълняващ длъжността миньор-торпедист, успя под обстрела на противника с големи усилия да превключи на ръчно управление и така спаси и миноносеца, и екипажа.

Командирът на „Дръзки”, мичман І ранг Георги Купов взема рисковано решение за пресичане курса на вражеския кораб и приближаване до него, оставяйки го откъм десния си борд, на дистанция 50-100 метра и намаляване на скоростта за по-устойчив прицел. Така обаче би станал по-лесна мишена за оръдията на турския крайцер. В точния момент мичман І ранг Георги Купов заповядва на мичман ІІ ранг Кирил Минков да стреля. „Дръзки” изстрелва торпедото си и поразява целта“ – разкрива подробности от драматичните събития Петър Ташев.

Торпедото попада в носовата част на турския кораб и предизвиква взрив, който по-късно се разбира, че е убил 8 души и ранил около тридесет. При изтеглянето си „Дръзки” е обстрелван с тежките оръдия на бойния кораб. Миноносецът е загубил пара и временно не може да ускори хода си за изтегляне. Получава и попадение в димоходната тръба, но когато машината заработва, успява да се измъкне и отдалечи.
При тази атака изстреляните торпеда са общо четири на брой.

В подкрепа на турския крайцер към мястото на боя се приближават останалите турски кораби, откривайки огън. Стреля се от всички посоки. Български и турски морски съдове са се смесили, при което има загуба на ориентация. „Дръзки“ прави остър завой, за да излезе от зоната на силния огън и да предприеме повторна атака. В същото време атака започва и „Строги“.
Със самообладание и енергични действия екипажите предотвратяват фаталния сблъсък на двата миноносеца, но съприкосновение е имало. Щетите обаче, които са произведени, са нищожни, сравнени с тези, които е могло да се случат. „Строги” поврежда дясната предна част от обшивката на „Дръзки” и е спукана спасителната лодка, окачена странично преди кърмата.

В 0,47 ч. „Летящи” променя курса вляво, за да започне втора атака и да изстреля торпедо от левия борд. Забелязва дима на два миноносеца, отдалечаващи се от района на атакуващите турски бойни кораби, притекли се на помощ. Третият миноносец не се е виждал и 10 минути по-късно поел приблизително по курса на видените да се отдалечават миноносци.
Тези маневри и подаване на позивни към останалите миноносци за ориентация и да събере отряда, предизвиквали възобновяване на противниковия огън върху „Летящи”. В 2,10 ч. след полунощ битката утихва и заглъхват последните изстрели от турските кораби.

До 4,30 ч. отрядът миноносци се събират на входа на минното заграждение, откъдето са излезли в открито море. Липсва „Смели”, което усилва тревогата у командира. Съгласно инструкцията, всички миноносци трябва да чакат до разсъмване на сборния пункт при входа на минното заграждение. Капитан II ранг Димитър Добрев решава преди да продължи издирването на миноносеца да събере информация в пристанището.
„След като оставихме на пристанището ранения член на екипажа, чието състояние бе сериозно и в този смисъл времето бе ценно, макар и нуждаещ се от ремонт на руля, „Смели” се отправи обратно към мястото, определено за сбор. Тогава видяхме отряда миноносци да се завръщат вече във варненския залив.

При посрещането им от „Смели” се предаде чрез семафора за аварията в руля и за спешно транспортирания ранен член на екипажа, когото са предали на пристанището за оказване на лекарска помощ.
Получихме заповед от командира да встъпим в килватер. Водени от „Летящи”, отрядът миноносци в килватер се придвижват към пристанището и в 7 часа и 40 минути след полунощ застават на военния кей във Варна“ – разказва още Петър Ташев.

След успешната атака сред екипажите на българските миноносци възниква спор, главно между екипажите на „Дръзки” и „Строги”, кой от тях е изстрелял успешното торпедо, ударило „Хамидие”. Изстреляните торпеда са общо четири, като първоначалните позиции във впечатленията на екипажите са за три сполучливи попадения в турския крайцер.
„Колегиално макар, но се спореше, какво точно се е случило. Излагаха се доводи, аргументи и дори се чертаха схеми за развитието на битката.
Накрая морето даде отговора след няколко дни. Изминаха два или три дни, когато североизточното течение на морето изхвърли на брега край Созопол невзривените три торпеда.

Установи се по номерата на торпедата, че липсва само това на „Дръзки”. Изстреляните торпеда не са потънали и не са изгубили плавателността си, тъй като е възприета практиката да не се активират клапаните им за потапяне“ – уточнява Петър Ташев.
С резолюция върху доклада на капитан II ранг Димитър Добрев, началникът на флота от 10.ХI.1912 г. разпорежда: „1. Да се обяви на екипажа благодарност. 2. Да се съобщи в Щаба на Действуващата армия. 3. Ако се потвърди, че крейсерът е бил увреден по който и да било начин – с мина или артилерийски огън, – да се ходатайствува за награда на екипажите и офицерите”.

Командващият Трета българска армия генерал Радко Димитриев изпраща благодарствена телеграма до морските герои и лично до капитан II ранг Димитър Добрев.
Морското поражение над „Хамидие” действа съкрушително на турското командване. То се принуждава да отдалечи транспортните конвои от нашите брегове по-далеч от обсега на българските миноносци. То допринася да се ускори подписването на първото споразумение за примирие в Балканската война в село Плая на 23 ноември 1912 г.

В навечерието на Балканската война миноносците охраняват Варненския залив и осъществяват патрул и дежурства по курса Евксиноград–устието на Камчия. С обявяване на войната и сформиране на подвижната отбрана от отряда миноносци с началник капитан ІІ ранг Димитър Добрев, картината коренно се променя.
Постигнатият исторически успех на Българския морски флот срещу турския крайцер „Хамидие” нанася тежко морално поражение на противника и намира широк отзвук в чуждата преса. Отношението към българския военен флот се определя само с една дума – респект.

В английското списание „Илюстрейтъд Ландън нюз”, излязло на 12 януари 1913 г., е публикувана в интервю оценката за българския военен флот, принадлежаща на самия противник-командира на „Хамидие” Хюсеин Рауф бей, който казва: „Ако разгледаме безпристрастно случката с „Хамидие“ и кажем самата истина, трябва да признаем, че тази голяма и успешна атака на българския флот е едно славно начало, с което той може да се гордее.“

Има един въпрос, по който мненията на специалисти, заинтересовани и експерти по морските дела не съвпадат. Смятам въпроса за второстепенен, дори без значение, но ще изложа и двете наложили се възможни версии, тъй като случаят много и повсеместно се разисква.
Без технически детайли едната версия е, че „Хамидие” е взет на буксир с кърмата напред и е довлечен до Цариград, предвид, че бака на крайцера е бил потопен във вода. Най-вероятно буксирът е осъществен с помощта на „Барбароса“, „Меджидие“ и „Ихтибах“.

Другата версия предвижда „Хамидие” да се е придвижил на собствен ход, независимо от пробойната и потъването на носа с повдигане на кърмата. Спокойното море, конструктивните особености на корпуса, разделен с водонепроницаеми прегради, работещите водни помпи и усилията на подготвения екипаж не са за подценяване.
Със сигурност обаче „Хамидие” е очакван и закачен на буксир извън Босфора и теглен повече от 30 км, преди да достигне военното пристанище в Мраморно море.
Макар и непотопен, турският крайцер „Хамидие”, най-модерният турски военен кораб, е изваден за дълго от Черно море и от войната срещу България.

Източник: desant.net