През целия период на петвековното робство свободолюбивите стрелчани заемат непримирима позиция срещу османското подтисничество и не престават да отстояват правата си. Те не остават безучастни и в националноосвободителното движение. През октомври 1871 г. Васил Левски основава в Стрелча революционен комитет и организира будните стрелчани в общата борба. След него, през 1876 г. в селото идва и Георги Бенковски. На Великото народно събрание в Оборище от Стрелча присъстват двама делегати – Иван Балтов и Сава Попевстатиев. Друг стрелчанин – Динчо Джумайов, е делегат в с. Елешница, а трети – Мильо Балтов, е куриер на Бенковски във Врачански революционен окръг.
Стрелчани заемат достойно място в събитията от Април 1876 г. Определената дата на въстанието не е дочакана, поради предателство на един от делегатите на събранието в Оборище – Ненко от с. Балдьово. Към Копривщица незабавно е изпратен Неджип ага, а за Панагюрище – Ахмед ага. Мобилизирани са и стрелчанските турци и татари. След като на 20 април в Копривщица проехтява първият изстрел на свободата и към обяд пратеник известява в Стрелча за случилото се, веднага ръководството на местния комитет изпраща трима куриери за Панагюрище (Мильо Балтов, Енчо Фингаров и Мильо Чиширанов), за да получат от главното командване необходимите инструкции и да поискат помощ. Още същия ден – 20 април вечерта църковните камбани тревожно забиват и събират всички българи. Поп Бойчо съобщава радостната вест, че в Копривщица и Панагюрище въстанието е обявено и че е ред и на Стрелча да счупи оковите и да се провъзгласи за свободно. Под ръководството на Иван Балтов въстаниците обсаждат турската махала. След около час пристига помощ – чета от 70-80 души, начело с апостолите Панайот Волов и Орчо войвода. През това време турците успяват да се укрепят в джамията (здраво каменно здание), оградено с масивна ограда. Като главнокомандващ на стрелчанската и панагюрската чета, въстаническите действие в Стрелча се ръководят от Волов. Поставят се стражи на всички изходни посоки на селото. Изпращат се куриери за Красново и Старо ново село да се провъзгласи въстанието и там. Още през нощта се подпалват турските къщи. По заповед на Волов жените, децата и старците се изпращат в Копривщица. Обсадата на джамията продължава. Турците не се предават, тъй като очакват помощ. През нощта в тъмнината от джамията успява да се измъкнe Кара Мехмед, който стига до Османово, където се събира башибозук.
На третия ден се взема решение да се направи топ от казанова лула и да се стреля по джамията. Докато се направи топа, пристигат 500 души башибозуци. Като вижда, че не може да се устои на това множество, Волов нарежда да се изтеглят на “Кози могили”. Турците са освободени от джамията и в последвалите сражения падат много жертви. Стрелча е оплячкосано и опожарено. Изгорени са черквата, училището и всички къщи.
На 30 април столицата на Априлското въстание Панагюрище е обляна в кръв и хвърлена в пламъци и разорение. Шепата стрелчански въстаници се оттеглят в Копривщица, където участват в освобождаването на затворените въстаници и водачите им. В жестоко потушеното въстание загиват много свидни синове на Стрелча, други са пленени и заточени, а трети бродят из дебрите на Средна гора и Стара планина до идването на руските войски.
Освобождението на Стрелча настъпва на 31 декември 1877 г., когато, гонейки отстъпващи турски табори на Искендер паша, дивизион от Екатеринославския драгунски полк под командването на полк. Николай Тимирязев влиза в селото
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
