В продължение на повече от три десетилетия Юлия Винер-Ченишева / 1929 – 2010/ беше абсолютната примадона на националната ни сцена.
Може да се каже, че малко бяха оперите, в които тя не участваше, особено тези от големия, класическия репертоар. Нейният пробивен, изразителен плътен и силен драматичен сопран се отличаваше не само със специфичната, неповторима красота на тембъра, но и с големия си диапазон, с отличната техника и съвършената певческа линия. В своите близо 60 роли тя винаги беше първата, премиерната изпълнителка, предпочитана от диригентите и режисьорите. Винаги стабилна, готова. Тя не отлагаше спектакъл или репетиция, не маркираше, беше по немски прецизна, съвършена.
Юлия Винер-Ченишева е родена в София, на 17 юни 1929, под знака на артистичните и неспокойни Близнаци. Произхожда от семейство на руски евреи белоемигранти. Учи музика от дете. От 1947 до 1951 е в Консерваторията, в класа на проф. Елена Ангелова- Орукин. След две години се явява на конкурс и е приета за редовна солистка на Софийската народна опера.
Дебютът й е на рождения й ден – 17 юни 1954 година /!/ в една голяма и твърде трудна, особено в певческо отношение роля – Леонора от Вердиевия „Трубадур”. Диригентът Асен Найденов е във възторг от качествата и сигурността на дебютантката. Той ще стане „нейният диригент”, а тя – „неговата певица”. Ще работят дълги години заедно плодотворно на националната ни сцена. Зареждат се роля след роля: Амелия от „Бал с маски”, Ярославна от „Княз Игор”, Лиза от „Дама Пика”, Татяна от „Евгений Онегин”, Донна Анна от „Дон Жуан”, Дездемона от „Отело”, Сента в „Летящият холандец”, Елза от „Лоенгрин”, Тоска, Виолета Валери, Мюзета, Аида, Леди Макбет, Мадалена от „Андре Шение”, Турандот, Абигаил от „Набуко”, Одабела от „Атила”, Луиза Милер… Роли различни, проблемни, изискващи гласов формат, музикалност, усет към стила на автора. В тях забележителната й вокална техника и фразировка, умелия преход в различни по сила динамични степени, както и отличното медзавоче във височините, бяха наистина несравними, образец на голямо певческо майсторство.
Юлия Винер изграждаше своите героини главно по вокален и музикален път. В сценичен план търсеше едрите щрихи, окрупнените жестове, сдържаните мизансцени – една външна статика при една вътрешна динамика. Притежаваше красива сценична външност, изразително лице и мимика и типично излъчване на драматичка. Особено впечатляващи бяха нейните Аида и Елизабет от „Дон Карлос”, в които талантът й блесна по един неповторим начин. Това бяха и най-дълго играните й роли в София, в страната, а и в чужбина.
Заедно с примата сред мецосопраните, Надя Афеян / 1917 – 2000/ , Юлия Винер беше постоянен гост- солист на Берлинската Щатс опера. Там цели 12 години носеше тежкия сопранов репертоар, при това на немски език/!/ и бе изключително високо оценена от публиката и критиката. Получи и званието „камерзингерин”, близко до нашето „народен артист”, с което бе удостоена още като млада, през 1965. Беше, както казват италианците, наистина „ la prima donna assoluta” / абсолютната примадона/. Днес нямаме първо сопрано от нейната класа.
Юлия Винер-Ченишева умира на 22 октомври 2010 г. в София.
Източник: operasofia.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
