И в сегашните ни български държавни граници, и в цялото ни етническо землище още живее споменът за Владо Черноземски… Българинът, чиято саможертва на 9 октомври 1934 г. е призната от съвременниците за „събитието на ХХ век“.
Защото Владо Черноземски принуди света да признае правото на възмездие – на подложените на физическо изтребление и духовно опустошение в прадядовските им огнища българи… И не само българи, но и хървати, словенци, черногорци и бошняци – сръбски жертвен агнец, принесен в угода на вечните интереси на тогавашните и днешни т.нар. Велики сили.
Не случайно на следващия ден след атентата в Марсилия американският журналист и писател Луис Адамик пише във вестник „Ню Йорк пост“: „за да се отговори напълно за причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга. Аз посетих всеки кът от кралството на Александър и в продължение на 10 месеца срещнах жени и мъже, които са били мъчени в кралските затвори в Белград, Загреб, Новисад, Скопие, Любляна и Сараево.
В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища. Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината за режима в Белград биваха затваряни в затворите на маларичните села на Македония“.
И на 9 октомври 1934 г. над света отново проеча вопълът на Македония за свобода. А народът български запя:
„Какво е чудо, чудо станало
в града Марсилия –
там са навлезли автономисти
от Македония.
Народ се трупа, тълпа голема
И вика: живео кральо…
А из тълпата глас се разнася:
„Смърт на тиранина!“
Това извика Владо Черноземски
от Македония…
Той ми застана пред автомобила
с пистолет в ръка…
Крал Александър жално се моли
със сълзи на очи:
Аман бре Владо, комум бре Владо
Не ме утепувай!…
Мълчи тиранин и поробител
на Македония!…
Мене ме изпраща Ванчо Михайлов
да изпълня присъдата.
Нека се знае, нека се помни
по цела Европа,
че македонци знаят да мрият
за Майка България!“.
Героят и неговата песен не бяха забравени – те бяха забранени! От чуждоплеменни безбожници и от единородни безсрамници…
Но и днес, повече от 8 десетилетия, от Тулча до Тетово, от Созопол до Струга, от Приморско до Петрич и от Калиакра до Корча старите българи още споменуват Владо Черноземски и му пеят песента.
Трябва само да се вслушаме!
Автор: Димитър Тренчев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
