Сава Мирков е български военен лекар, опълченец-поборник, офицер, полковник. Един от основоположниците на военната медицина в България. Действителен член на Българското книжовно дружество.
Сава Мирков е роден на 15 юни 1850 година в с. Беброво, Търновско. Завършва Духовната семинария в Киев (1871) и медицинския факултет на Московския университет (1876). Започва лекарска практика като Земски лекар в Орловската губерния (1876).
Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година е лекар на II- а Опълченска дружина от Българското опълчение. Организира и ръководи полеви военни болници в Габрово и Казанлък (1878).
След Освобождението Сава Мирков е Софийски губернски военен лекар (1878), старши лекар в Александровската болница, София (1879) и военен лекар на Западния отряд (1879 – 1882). По време на Сръбско-българската война (1885) е главен лекар на Българската армия (1882 – 1891). Съдейства за включването на България в международната организация Червен кръст. Член на Медицинския съвет. Редактор на сп. „Медицинска сбирка“ (1883 – 1884).
От 1898 година е действителен член на Българското книжовно дружество. Председател на Природо-математическия клон на БАН (1926 – 1927). Народен представител в XII ОНС (1902 – 1903). Член на Съюза на българските учени, писатели и художници.
Сава Мирков умира на 9 август 1927 година в град София.
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
