Одрин пада!
След героично настъпление на българските войници на 13 март 1913 г. турският гарнизон е пленен и Шукри паша предава сабята си на ген. Никола Иванов. Над минарето на джамията „Султан Селим“ се развява българското знаме.
„В 10 ч ./сутринта/ получих телеграма от полковник Рибарова, че комендантът на града е пратил парламентьор да предава крепостта“, пише в спомените си ген. Георги Вазов.
Това е първата голяма и изключително важна победа в историята на Третото българско царство.
Непревземаемата крепост е щурмувана и овладяна от Втора българска армия, подкрепена от две сръбски девизии. Краят на Балканската война се вижда.
Османската империя е на колене, а Европа е удивена от военното чудо в лицето на българския войник.
През зимата на 1912 г. Балканските съюзници / България, Гърция, Сърбия и Черна гора/ принуждават турското правителство да поиска мир. Овладяването на Одринската крепост, Янина и Шкодра разделя османците от окончателния разгром.
Довчерашната рая е непреклонна в условията за край на войната: империята трябва да отстъпи европейските си владения на запад от линията Мидия- Родосто и да се откаже от всички егейски острови, включително и от Крит.
Докато двете страни преговарят младотурците правят преврат. Новото правителство, което има подкрепата на Германия, решава да поднови военните действия.
Още в началото на войната българската войска се изправя пред поробителя и започва победоносно да настъпва към Цариград.
През октомври Втора Българска армия обсажда Одрин, а Първа и Трета армия продължават към столицата на империята, разбивайки противника при Люле Бургас – Бунархисар. При Чаталджа българите са спрени.
Ключът за победоносният край на войната се пази зад стените на добре укрепеният Одрин, обсаден от 6 месеца. На 11 март (24 по нов стил) 1913 г. щурмът започва.
Българите превъзхождат противника. 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери се изправят срещу 65 000 турски.
През нощта на 12 срещу 13 март краят вече се вижда. Турците предават града, 62 500 войници и офицери са пленени.
По време на щурма българите губят 1298 човека, а 6655 са ранените. 274 са убитите сръбски войници и офицери, 1173 ранените.
Пътят към Цариград /и успешният край на войната/ изглежда свободен. Втора армия с тежката артилерия е готова да се насочи към Четалджанската позиция.
Османската империя иска мир. На 1 април огънят е спрян и от двете страни, на 31 май в Лондон е сключен победният мирен договор.
Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия.
Това е краят на Османската империя в Европа.
Автор: Катерина Тосева
Източник: news.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
