На 12 юни църквата почита Св. Петър Атонски!

На 12 юни църквата почита Св. Петър Атонски!

Св. Петър Атонски живял през втората половина на VІІ век и първата на VІІІ век. Родил се в Цариград. Бил схоластик (в тогавашното значение на думата – човек, изучил законите и мъдър изяснител на трудните места от писанията ). Заедно с това имал и чин на пълководец, и понеже бил изкусен и опитен във военното дело, царят многократно го изпращал на война. В един от тези военни походи в пределите на велика Сирия, лежаща на границите на Вавилон и Финикия, по Божие допущение се случило така, че Петър претърпял пълно поражение. Той бил пленен заедно с много войни, и варварите го отвели в Самар, силна арабска крепост, намираща се на брега на р. Ефрат. Те оковали пленника с тежки вериги и го хвърлили в смрадна тъмница, под засилена охрана, забранявайки всякакъв достъп до него и лишавайки го от каквото и да било утешение (това се случило през 667 г., по време на царуването на император Теофил, когато агаряните завладели Амория Фригийска, отвели много пленници в Сирия. Тогава пострадали и прочутите 42-ма Аморийски мъченици – 6 март).

Имайки толкова горчива участ, благоразумният Петър, вместо да роптае, започнал непрестанно да изпитва себе си: нямал ли самият той вина за нещастието си? – И си спомнил, че някога, дори нееднократно, дал пред Бога обещание да остави света и да стане монах, а ето че и досега не бил изпълнил обещанието си. Затова, като считал, че напълно заслужава злополучието си, той се самообвинявал много и безмилостно, и така търпял с благодарност наказанието, изпратено му от Бога.

Петър прекарал дълго време в такъв горчив плен, и като не очаквал никаква човешка помощ за освобождението си, решил да търси помощ свише, от Всесилния Бог, силен да го освободи от тежки окови по неведомите Си пътища, както извел апостол Петър от Иродовата тъмница (вж. Деян 12 гл.). Тогава Петър си спомнил за великия чудотворец св. Николай, към когото изпитвал голяма любов и дълбока благоговеел пред чудесата му, които светецът извършва с всички, които с вяра го призовават в своите нужди. С много сълзи той започнал да възнася молитви към бързия помощник на всички, намиращи се в беда. Към тези топли молитви Петър прибавил пост и бдение, като веднъж в продължение на цяла седмица не вкусил никаква храна. След края на толкова напрегната молитва, по време на сън, на затворника се явил великият Николай, бърз помощник на всички, които го призовават и му казал:

– Брате Петре! Разбрах молбата ти, зная сърдечната ти скръб, и молих човеколюбивия Бог за тебе, но заради предишното ти забавяне да изпълниш обетите ти и Той се бави да изпълни ходатайството ми за тебе, а може би устройва по друг начин спасението на душата ти. Но тъй като имаме заповед „Искайте и ще ви се даде” (Мат. 7:7), нека търпеливо да чукаме на вратата на Неговото милосърдие и човеколюбие, с надежда, че Той непременно ще изпълни молбата ни, стига тя да е за наша полза.

И така, великият Николай заповядал на Петър да има търпение в трудовете, и като му наредил да се подкрепи с храна, станал невидим. След това Петър още повече усилил подвизите на поста и молитвата, и скоро свети Николай му се явил за втори път, но сега вече с някаква сянка на печал.

– Вярвай ми, брате мой Петре, – казал той – че от онова време не съм преставал да моля Бога за теб и да отрудвам човеколюбието Му, но не зная Неговите пътища, заради които Той не съизволява да те освободи от тук. Понякога многоблагоутробният ни Господ, промисляйки за наша полза, ни благотвори със забавяне, за да не забравим скоро благодатта, която сме получили от Него след дълго време и с много трудове. А може би Той иска да Го умоляват други, по-достойни Негови приятели, и затова оставя без отговор нашата молба. В такъв случай аз ще ти посоча един Негов приятел, достоен и силен молитвеник пред Него. Да приемем този угодник като наш помощник в молитвите ни към Бога и аз съм уверен, че Бог ще изпълни общата ни с него молитва за тебе, ако ти дадеш решителна дума да устоиш в това, което обещаваш.

Тогава Петър в недоумение казал на свети Николай:

– Владико мой пресвети! Нима има някой, чиято молитва би стигнала по-бързо до Бога, след като в твоите молитви намира утешение и отрада целият свят!?

– Знаеш ли ти, Петре, – казал му тогава свети Николай – праведния Симеон, наречен Богоприемец, понеже в иерусалимското светилище той е приел в обятията си 40-дневния Младенец, нашия Бог, Който заради нас е станал човек (Лука 2:22-39)?

– Как да не зная, Божий угодниче, този, за когото е писано в светото Евангелие! – казал му Петър с душевно умиление.

– Именно него ще молим двамата с теб – прибавил великият Николай – да ходатайства заедно с мен пред Христа Бога за теб, и се надявам, че Всеблагият Човеколюбец тогава ще ни чуе, защото свети Симеон, предстоейки близо до престола на Владиката заедно с честния Предтеча и Кръстител Иоан и Пресветата Божия Майка, има велико дръзновение пред Господа Бога и е силен в Него.

С тези думи видението свършило и Петър, като се събудил, от душа благодарил на Христовия светител Николай. След това той започнал още повече да пости и усърдно да се моли на Бога и на светите Му угодници Николай и Симеон.

Накрая, като че с някакъв тържествен вид светият чудотворец Николай се явил на Петър, вече наяве, и му казал:

– Дерзай, брате Петре, и въздай слава на Бога: накрая Той чу общата ни молитва за тебе, и ето, великият Симеон, когото ти предлагах за помощник в молитвите ни към Бога, е дошъл да те освободи от тъмницата.

Когато Петър погледнал и видял идващия към него велик старозаветен праведник, от чудния вид на небесния посетител го обзел неволен страх и трепет. Свещенолепният старец Симеон държал в ръката си златен жезъл и бил облечен в пълно архиерейско ветхозаветно облачение. Като дошъл до Петър, той се спрял пред него и му казал:

– Ти ли дотягаше на нашия брат Николай за освобождаването ти от тъмницата?

Обхванат от страх, Петър едва могъл да отвърне:

– Да, угодниче Божий, аз съм този окаян човек, който приех за мой застъпник пред Бога великия Николай, а за ходатай и молитвеник пред Него – твоята святост.

– Но ако ни приемаш за застъпници пред Бога, – попитал свети Симеон – ще изпълниш ли това, което обещаваш, – ще станеш ли монах и ще проведеш ли останалия си живот в постничество, с усърдие?

– Аз съм ваш раб, – отговорил Петър с дълбоко смирение – с Божията помощ ще изпълня всичко това и за истинността на обещанието си приемам вас самите за достоверни свидетели пред Бога.

– Щом е така, – продължил праведният Симеон – излез безпрепятствено от тази тъмница и отиди, където пожелаеш.

Петър му показал нозете си, които били приковани към дърво. Но Богоприемецът докоснал с жезъла с оковите и те мигновено се разпаднали, като восък от огъня. Като освободил по този начин Петър от веригите, свети Симеон излязъл извън тъмницата и му казал да го следва, и веднага се оказало, че тримата – свети Николай, свети Симеон Богоприемец и Петър – вървят извън самарската крепост. Петър от удивление и изумление от извършващото се с него преславно чудо, помислил, че това е съновидение.

– Това, което виждаш, не е съновидение, – отбелязал тогава праведният Симеон – а е истинското ти освобождаване от затвора; защо още се колебаеш в мислите си?

После, като поръчал на свети Николай да се грижи за Петър, той се отдалечил. Тогава великият Чудотворец казал на блажения Петър да се подкрепи с храна и да си вземе за из път.

Св. Петър побързал да изпълни своето обещание. Свети Николай пък, вземайки го веднъж под своя закрила, вече не преставал да му помага във всичко и като състрадателен и чедолюбив баща, или като благ възпитател и настойник, го ръководил видимо и невидимо и скоро го отвел в Рим, в пълно благополучие и безопасност. Тук великият чудотворец се явил на папата (това се случило далеч преди схизмата и Рим все още бил православен) и му заповядал да постриже Петър за монах.

След това Петър се качил на един кораб, който пътувал на изток. По пътя корабът спрял на един бряг, където св. Петър с молитвата си и със знамението на Честния Кръст излекувал много болни. После пътуването продължило. След известно време, заради някакви свои нужди корабът отново спрял. Преподобният Петър пожелал да си почине малко, и щом лек сън премрежил очите му, във видение му се явила Самата Царица на небето и земята, осияна от небесна слава. Заедно с нея бил и свети Николай, който стоял пред нея с голям страх и благоговение и й се молел така:

– Владичице Богородице и Господарко на света! Ако чрез застъпничеството си пред Твоя Син и наш Бог си освободила този твой раб от горчив плен, то покажи му и мястото, където той свободно би могъл да следва Божията воля през целия си останал живот, както и сам е обещал това.

– За свободно служение на Бога – казала Пресвета Богородица на свети Николай – няма по-удобно място от Светата Атонска Гора, която Аз приех от Моя Син и Бог за Свое наследие, за да може тези, които искат да се отдалечат от грижите и смущенията на света, да отидат там и да служат на Бога безпрепятствено и спокойно. Отсега тази Гора ще се нарича Моя градина. Много обичам това място и ще настъпи време, когато от единия край до другия, на север и на юг, то ще се изпълни с множество монаси. И ако те служат на Бога от цялата си душа и вярно пазят заповедите Му, във великия ден на Моя Син Аз ще ги сподобя с велики дарования: още тук, на земята, те ще получават голяма помощ от Мен; Аз ще облекчавам техните трудове и болести и ще им дам възможност при оскъдни средства да имат доволство в живота; дори ще отслабя вражеските нападения срещу тях и ще прославя името им по цялата земя.

Като се събудил, преподобният прославил Бога. После корабът продължил пътя си. Когато стигнал до Светата Гора той воден от някаква свръхестествена сила спрял и стоял там като закован. (Когато след Петдесетница апостолите теглили жребий кой къде да проповядва, Пресвета Богородица помолила също да участва. В този жребий Й се паднала Грузия. След това обаче Й се явил Ангел Господен и Й предрекъл, че Грузия ще стане Неин жребий след края на времената и че промисълът Божий Й е приготвил апостолско служение на Атон. Така той също е наричан жребий на Пресвета Богородица, а светогорските монаси го наричат „Градината на Божията Майка”).

Преподобният Петър разбрал, че корабът е спрял заради него и слязъл на брега. Така той станал един от първите подвижници на Света Гора. Поселил се в една пещера, която заварил пълна с бесове. Преподобният обаче ги прогонил чрез името на нашия Господ Иисус Христос и чрез знамението на Честния Кръст. Впоследствие бесовете започнали да извършват какви ли не страхотии само и само да го накарат да напусне това място. Св. Петър обаче продължил да ги прогонва с името Господне и с молитва към Пресвета Богородица. Като видели, че така няма да го изгонят по този начин, бесовете започнали лукаво да му се явяват във вид на негови близки, които уж го канели да се завърне у дома и там да бъде пример за другите монаси. Св. Петър обаче се уповавал на Пресвета Богородица и св. Николай и не паднал и в тези изкушения. След това му се явила Самата Божия Майка и му обещала повече да не бъде притесняван от никакви демонски привидения.

Така преподобният Петър Атонски прекарал във велики отшелнически подвизи 53 години. За храна през това време му служела манна, посочена му от Ангел Господен. Тя падала от небето във вид на роса, след това се сгъстявала и ставала подобна на мед (до времето, когато му била показана манната, той се хранел с корени и пустинни треви). А за дреха, постеля, подслон и за други нужди на човешкото естество той и не мислел: за одежда му служела първосъздадената невинност; за действията на зноя, бурите и студа, той не се безпокоял, като се въодушевявал с пламенна любов към своя Творец и Бог и мислел за бъдещото въздаяние за всички свои страдания; за ложе му служела земята, а за покрив – украсеното със звезди небе. С една дума – той по неземен начин живеел като безплътен на земята.

Малко преди смъртта му го намерили ловци, на които той разказал живота си. Но чудесата на св. Петър не свършили и след преселването му при Господа. Той се явил като бърз застъпник в беди. Особено силна се показала молитвената му помощ при прогонване на зли духове от бесновати.

Ето такъв бил чудният живот на преподобния наш отец Петър Атонски. По неговите молитви нека и ние да възревнуваме добрите дела и да прославим Светата и Единосъщна Троица – Отца, Сина и Светия Дух, на Която подобава чест и поклонение во веки. Амин.

Из „Атонски патерик“

Източник: outsideri.org