Кочо Георгиев Лютов, известен като Кочо Лютатa, е български хайдутин и революционер, участник в национално-освободителното движение.
Кочо Георгиев Лютов е роден 1836 г. в мелнишкото село Левуново. Със съпругата си Катерина, имат син Никола и дъщеря Марийка. След убийство на турчин е затворен в затвор в Солун. Успява да избяга, става хайдутин в четата на дядо Ильо войвода и с нея участва в Руско-турската война. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко.
С четата си от 12 души Кочо Лютата участва в Кресненско-Разложкото въстание. На 5 октомври 1878 г., заедно с четите на Стоян Карастоилов/Стоян Воевода/от Неврокопско, Стойо Торопинков, Тодор Паласкаря и Коста Кукето(общо около 400 бойци), атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което участва в освобождаването на селата Влахи, Ощава, Ново село, Морска, , Будилци, Сливница, Брезник.
През 1895 г. в Четническата акция на Македонския комитет стария харамия Кочо Лютата предвожда Втора въстаническа дружина. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик Петър Начев в акцията ѝ при превземането на град Струмица. Дружината води бой при село Габрово В отряда влизат и Иван Топчев и Спиро Костов. При него служи и Йордан Божков от Велес /участник в Съединението и харамия от четата на Кочо Лютата/.
Хайдушките му години са възпети в песни и до днес се пеят в Македонско, но Лютата остава в историята като най-стария хайдути водил военни действия. При избухването на Балканската война в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най-възрастният боец в Македоно-одринското опълчение. Служи в доброволческа чета №42 на Дончо Златков заедно с още 91 четници.
Умира след кратко боледуване през нощта на 10-ти към 11-ти юни 1918 г. г в гр Дупница. Погребан е на 12 юни 1918 г в 5 часа след пладне при черквата ,,Свети Никола“. Един от неговите прапраправнуци днес е актьорът Емил Емилов.
Кочо Лютата е възпят във фолклора.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
