Коренът на рода Палаузови се открива в Габрово към началото на ХVІІІ век. За родоначлник се смята Николай Кираджията. Синът му Стефан, наричан Палауза, имал четири деца – Николай, Христо, Петър и Иванка. И четиримата, както и техни наследници, са книжовници, дарители, участници в националните борби за освобождение.
Николай Стефанов (Степанович) (първородният син на Стефан Палауза) е роден в Габрово. Установява се в Одеса през 1812 г., като се заема с търговия. Изявява се с голяма обществена деятелност и тя го свързва с Васил Априлов, с когото решават да даряват всяка година по 2000 гроша за построяване на училищна сграда и издръжка на училището в Габрово и то до края на живота си. През 1840 г. с негова подкрепа в Габровското училище се открива първата в България училищна и обществена библиотека.
На издръжка на Николай Палаузов са и българи студенти, които се учат в руски университети, подпомага руски учени, проявяващи интереси към България. Превежда и издава учебници за българските училища, снабдява българските учители с руски книги. Преди смъртта си завещава на България личната си библиотека от 3500 тома художествена, научна и друга литература.
Двамата синове на Николай Палаузов – Спиридон и Константин Палаузови – са с не по-малка дарителска и обществена дейност.
Спиридон Палаузов е роден в Одеса. Известен е като историк, доктор на икономическите науки. Образованието си получава в Ришельовския лицей в Одеса, в Московския и Санктперебургския университет, специализира стопански науки в Германия. Редовен член е на Московското и Одеското дружество за история на руските старини, член е и на Руското археологическо дружество. С различни длъжности работи в Министерството на науката и просвещението и в Министерството на финансите на Русия. Сътрудничи със свои статии в тогавашния руски печат, както и в българския, най-вече на сп. „Български книжици“, в. „Дунавска зора“, в. „Народност“.
По време на Кримската война задачата му е сформиране на български доброволчески отряди. Отличен е с орден „Св. Анна“, присъдена му е титлата „Колежански асесор“.
Участва и в борбите за самостоятелна българска църква.
Поставя началото на новобългарската историография. По-известни от книжовните му трудове са „Векът на българския цар Симеон“, „Синодикът на цар Борис“, „Югоизточна Европа в ХІV столетие“, „Уния в царуването на Йоана І Асеня“ „Разпространение на християнството в България“, „Богомилство“.
Константин Палаузов учи първо в Новорусийския университет в Одеса. Много години е член на Одеското българско настоятелство. Известен е като изпълнител на завещанието на Васил Априлов.
Николай Христофорович Палаузов (първи братовчед на Спиридон и Константин Палаузови) е роден преди 200 години в Габрово. Заминава за Одеса, където продължава учението си в Юридическия отдел на Ришельовския лицей. Чиновник е на митница в Одеса, губернски секретар. През 1834 г. е причислен към щаба на Руската южна армия в Букурещ като специалист по българските въпроси. Задачата му е устройване на български преселници в Русия. През 1845 г. е в България със задача да инспектира Габровското училище и до смъртта си през 1899 г. е попечител на училището.
През 1883 г. е действителен статски съветник. Пише статии и доклади до руското правителство по политическото и икономическото положение в България. Отпечатва книги и учебници, които изпраща в България. Поддържа връзка с Българското книжовно дружество, на което става спомагателен и почетен член. Кавалер е на ордените „Св. Станислав“, „Св. Александър“, на медал „За граждански заслуги“ за участието си в Кримската война.
Владимир Н. Палаузов, син на Николай Палаузов, е възпитаник на Новорусийкия университет в Одеса, кандидат на юридическите науки. Участва в Руско-турската война от 1877/1878 г., а след нея е старши чиновник с особени поръчки при губернатора на Свищов. Участва в изработването на проекта за конституция за Първото Велико народно събрание в Търново. След специализация в Мюнхен и Париж става доцент по право в Новорусийския университет. Носител е на ордените „Св. Станислав“, „Св. Анна“, „За граждански заслуги“. Спомагателен и дописен член е на Българското книжовно дружество. Превежда на руски език големия труд на Константин Иречек „История на българите“.
В плеядата родолюбци от рода Палаузови са много потомци на споменатите тук. Сред тях са Петър Христов Палаузов, Андрей Николаевич Палаузов и неговият син Николай Петрович Палаузов, който извън голямата си обществена деятелност е и с големи заслуги в освобождението на България. Работил е като преводач в главния щаб на руската войска и лично император Александър ІІ му връчва орден „Св. Станислав“. На гърдите му лично закача орден „Шипка“ ген. Радецки.
Автор: Борис САНДАНСКИ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
