Един национален герой на Армения и България е Генерал Антраник Озанян. Както знаем, Генерал Антраник е воювал за освобождението не само на Армения, а и на България от турското иго.
Имайки предвид симпатията на арменците към България, общите интереси на двата народа в борбата срещу турците, командването на българската армия приема предложението на арменците да бъде създаден арменски доброволчески отряд, за да воюват за България по време на Балканската война. Отрядът се образува в София под командването на Антраник Озанян.
По указ на началника на Македоно-одринското опълчение генерал-майор Никола Генев, на 3 октомври 1912 година, от 230 арменски доброволци, на възраст 19-45 години, събрани около Антраник, се създава арменска рота под арменското национално знаме – с арменски офицери и воеводи. Ротата официално е наречена 2-ра рота към 12-та Лозенградска дружина. „Воеводата” на ротата Антраник, по сведение на самите войници на ротата, е „душата на ротата, славата и гордостта ѝ, висшият ѝ властелин”.
Много арменци доброволно се записват в Трета опълченска бригада на българската армия, командирът на която е Александър Протогеров. Армен Сюни, който е лекар в санитарната част на бригатата, през 1914 година в Баку издава книгата „Арменската рота под командването на Антраник в Балканската война през 1912-1913 год.”, която бе важен източник на военно сътрудничество и приятелство между арменския и българския народи.
За заминаването на арменската рота на 23 октомври 1912 година от София към фронта Сюни пише в книгата си:
„Жените и момичетата поднесоха свежи цветя и на Антраник – отдавна вече герой, и на другите – бъдещите герои. Цялата арменска общност – вдъхновена и развълнувана беше дошла да се сбогува, и за последен път със собствените си очи да види арменската рота и да чуе заповедите. Всички бяха донесли по нещо, което да раздадат на момчетата – сладки, цигари, цветя и пр. Момчетата радостно маршируваха, пеейки арменски песни, а народът дълго ги гледаше.”
В началото на м. ноември 1912 година арменската рота под командването на Антраник вече е в боевете. За подвизите на арменските доброволци офицерът от българската армия Конев пише: „О! Те са лъвове, истински лъвове … Какви смели момчета има, човек просто се чуди. Особено много е смел Планинският Аслан (Антраник), едновременно и пее, и стреля.”
През месеците на Първата Балканска война до победоносния край арменската рота участва в много битки и се оценява високо от българското командване.
На 14 ноември, в битката при Мерхамли, Антраник заедно със своята рота залавя турския Мехмед Явер паша, в армията на който има 10 хиляди войници, 242 офицери, 3-ма полковници, 1 паша. Когато загубилият Явер паша предава меча си на победителя и вижда пред себе си изправен Антраник, ядосан казва: „Ако предварително знаех, че пред мен воювате Вие, щях да воювам докрай и нямаше да се предавам.”
В началото на януари 1913 година арменската рота в състава на българската армия излиза на европейския бряг на Мраморно море, при град Родосто. Отпред, яхнал кон върви подполковник Протогеров с щаба си, с него са и Антраник и неговите бойци. Той се обръща към тях и с висок глас казва: „Един народ, който цени и уважава своите герои, никога няма да умре. Бъдещето на този народ е блестящо, а спасението – близо. Да живее Антраник!”
В речта си по време на официална вечеря в арменския клуб в Родосто доктор Иван Димитров казва: „Ако на улицата срещнете арменец, веднага ще го познаете. В очите му е изгаснал блясъкът на радостта, лицето му носи печата на тъгата. Той не разделя себе си от трагедията на своето отечество, дори когато говори и пее.” След това той рецитира стихотворението „Сълзите на река Аракс” (Рапаел Бадганян) и предлага тост за успеха и бъдещето на арменския народ.
В отговор Антраник предлага да бъде почетена паметта на всички загинали във войната, сред които не бяха малко и арменските бойци.
Срещите на доброволците с населението се превръщат в своеобразни митинги на топло приятелство между арменци и българи.
На 23 май 1913 година, след подписването на мирния договор между Турция и балканските държави, арменската рота е разпусната. По този повод в указа, подписан от генерал-майор Генев пише: „Арменската рота винаги е била силна с издръжливостта си, с дисциплината си и със смелостта си и бе много смела в боевете. Всички членове на тази рота могат да се гордеят със своите подвизи. А Западна Армения трябва да вярва, че благодарение на подобни синове, които са способни да умрат за чуждите дела, в близко бъдеще може да има блага и вечна сигурност.”
След завръщането от фронта в София, войниците на арменската рота са удостоени с уважението и благодарността на българския народ. Български войници, високо ценейки службата на Антраник, пишат: „Скъпи Антраник, бъди сигурен, че когато се отвори възможност да бъде спасено Вашето отечество от турските лапи, ние взаимно ще бъдем редом до вас.” Но …
Източник: gantegh.agbubulgaria.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
