Магда Колчакова е българска театрална и филмова актриса.
През 1940 година завършва театралната школа към Народния театър „Иван Вазов“ и се присъединява към трупата му до пенсионирането си. Играе в пиесите „Боряна“, „Хъшове“, „Под игото“, „Големанов“, „Прокурорът“, „Женитба“, „Дванадесета нощ“, „Тартюф“.
Първата роля на Магда Колчакова в Народния театър е Филипот в постановката на „Тартюф”, в която участват големи актьори като Кръстьо Сарафов, Владимир Тенев, Марта Попова. Младата актриса създава една истинска „слугиниада” в своето творчество. Няма роля на слугиня, в поставяните тогава пиеси, да не се даде на нея:
„Титаник- валс”, „Жена без значение”, „Депутатът”, „Хъшове”, „Училище за сплетни”, „Свекърва” и други. По-късно може да се прибавят и ролите на слугините в спектаклите: „Училище за жени”,”Огненият мост”,”Любов Ярова”, „Глас народен” „Сестри”.
Магда Колчакова прави впечатления с широките възможности на творческото си амплоа. Тя може да играе остро характерни, комедийни и сатирични роли, като Ането на „Наследници”, циганката Гюрюша в „Подвигът”, Хагър Гуна в „Луди-млади”, Баба Попадия в „Бащи и синове”, Дунка в „Любов Ярова” госпожа Трифкович в „Двубой”. С еднаква сила тя изпълнява и роли в лиричен драматичен план, като Милка в „Първите”, Елица в „Буряна”, Бонфанти в „Когато вятърът си играе”, Магда в „Незабравими дни”.
Магда Колчакова идва в театъра с ясно разбиране за обществените и възпитателните функции на театралното изкуство. Това нейно чувство се проявява особено подчертано, когато на сцената навлезе повече съвременният национален репертоар, социално значимото реалистично наследство.
С много психологическа сила и социална плътност играе Глафира в „Егор Буличов”, истински размах придобива общественият протест в една наглед епизодична роля като Черната Мария в „Царска милост”. Красота, страстност и порив носи нейната Паскуала от „Фуенте Овехуна”.
Пълна с творчески сили, нетърпелива да ги влее в нещо, да ги оползотвори, Магда се проявява и с перото. Написва пиесата „Вдъхновение”, която се постави във филиала на Народния театър „Васил Киров”. Умира в родния си град Банско на 27 август през 1982 година.
Поклон пред паметта и!
Източник: theatremagazine.wordpress.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
