Илчо Димитров е български учен-историк, академик. Изявен функционер от номенклатурата на БКП и БСП.
Илчо Иванов Димитров е роден на 3 юни 1931 г. в София. Родителите му са учители. Завършва гимназия в Дупница (1949) и специалност история в Софийския държавен университет (1953). Работи като инструктор в Благоевския районен комитет на ДКМС. От 1954 г. е член на БКП. Работи като редактор в сп. „Младеж“ и издателство „Народна младеж“.
От 1959 г. е асистент в Софийския университет. През 1963 г. защитава дисертация за титлата кандидат на историческите науки (днес – доктор) на тема „Борбата на Либералната партия срещу режима на пълномощията (1881 – 1884 г.)“. Доцент от 1972 г. Хабилитационният му труд е „Князът, конституцията и народът“, посветен на управлението на княз Александър I Батенберг. През 1976 г. защитава докторска дисертация (днес за титлата доктор на историческите науки) на тема „Българо-италиански политически отношения 1922 – 1943 г.“. Професор от 1976 г. Бил е първи секретар на партийния комитет на Софийския университет, член на Бюрото на Ленинския районен комитет и Градския комитет на БКП в София.
Специализира в Англия, Франция и Италия.
Академик на БАН. През 1972 – 1978 г. е заместник-директор и научен секретар на Единния център по история към БАН (1972 – 1978), заместник-председател на БАН (1984 – 1988). През 1979 – 1981 г. е ректор на Софийския университет. Директор на центъра по българистика. Оглавява специална комисия за Възродителния процес при ЦК на БКП.
Работи като завеждащ отдел „Идеология и агитация“ към ЦК на БКП. Член на ЦК на БКП (5 април 1986 – 2 февруари 1990). Народен представител в 9-о (35-о) Народно събрание (17 юни 1986 г. – 3 април 1990).
Министър на народната просвета от 24 март 1986 до края на 1987 г. като в това време заема и длъжността зам.председател на Съвета за духовно развитие при МС, и министър в Министерство на културата, науката и просветата (което от 1987 до 1989 г. е начело с министър Георги Йорданов (БКП)) от 1 януари 1988 до 4 юли 1989 г. в правителството на Георги Атанасов . Министър на образованието, науката и технологиите в правителството на Жан Виденов (1995 – 1997).
Илчо Димитров остава в българската историография със съществените си приноси в областта на новата българска история.
Баща на историка проф. Иван Илчев.
Илчо Димитров умира на 11 март 2002 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
