Петър Кавлаков Горанов e виден учител, търговец, участник в църковно-народното движение и революционен деец от Батак.
Баща му хаджи Горьо е от известния род Кавлакови. Петър учи първоначално в Брацигово, по-късно и в Пловдив. Надеждата му да бъде изпратен в Цариград го отвежда в Рилския манастир. Там през ХІХ век трима игумени са родом от Батак. Но младият батачанин се проявява като буен и непокорен. Монотонният и подреден манастирски живот не го задоволява и постепенно разбира, че не ще бъде одобрен и изпратен в османската столица.
След година се завръща в Батак, където продължава да търси занаята си. Става фурнаджия, по-късно налбантин, после учителства, като убеждава жителите на Батак да построят ново училище. Започва търговия с дървен материал и овце. Успешните сделки отвеждат Петър Горанов в Цариград и Смирна. Търговията му носи печалба и забогатява. Постепенно става най-състоятелният батачанин. Започва участието му в обществения живот на родния му град. Участва активно и в църковно-националната борба.
Изключително любознателен, владеещ сносно гръцки и турски език, винаги родолюбиво настроен, той не може да не се включи в национално-освободителното движение. Познава хората от революционните среди в родния си край и в Пловдив. През 1872 г. се среща и с Васил Левски в Ръжанковия хан в Пазарджик. Включен е и избран за председател на основания през ІІ.1876 г. от Панайот Волов Баташки революционен комитет. Ръководи трескавата подготовка за предстоящото въстание. Петър Горанов е изпратен и става един от 65-имата делегати на Оборищенското събрание, открито на 14.ІV.1876 г.
След завръщането му на 22.ІV.1876 г. въстанието избухва в Батак. Следват десетина дни всенародно опиянение от свободата. Батак е обкръжен от многоброен башибозук начело с кръволока Ахмед Ага Барутанлията – доспатския кър-агасъ (полицейски началник). Повярвали на лъжливата му „тържествена клетва“ по-голяма част от наивните батачани се предават и са изклани по заповед на озверелия религиозен фанатик. Петър Горанов с част от хората си се бият и успяват да се измъкнат от блокадата. Спасил се от клането, той достига дори до позициите на връх Еледжик.
След разгрома на въстанието и там той се укрива известно време в Пещера и тайно заминава под чуждо име за Смирна (Измир).
След Освобождението се завръща в България. Заема различни административни постове, достига до управител на Пазарджик. След това се преселва в София, където е избиран за народен представител няколко пъти.
Старостта си преживява в столицата, където през 1925 г. починал на достолепните 96 години.
Румен СТОИЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
