Клисурският манастир се намира в подножието на северните склонове на Стара планина, под връх Тодорини кукли и е близо до гр. Берковица.
Клисурският манастир е разположен край река Врещица, под връх Тодорини кукли в северното подножие на планина Козница от Западна Стара планина
Посторен 1240 г., четвъртият по големина и посещение манастир в България, е бил не само огнище на вярата през миналите векове, но и възпитателен, просветен и културен център. Манастирът е разрушаван три пъти от османските завоеватели и възстановяван отнова от свети хора и балканджии, манастирът запазва името на Славяските първоучители – светите братя Кирил и Методий, и е символ на непокорността и свободолюбието на берковския край.
Във вековете на османско иго претърпява многобройни набези и опустошения. През 1862 г. светата обител е напълно разрушена и изгорена от берковския паша Юсуф бей на празника на Св. св. Кирил и Методий, а богомолците и монасите са избити.
В близък до сегашния си възрожденски стил е възобновен през 1869 г. от първия ктитор на манастира архимандрит Антим Дамянов, а през 1891 г. църквата “св. св. Кирил и Методи” е официално осветена от Видинския митрополит.
През 1937 г. църквата е изографисана от известните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Иконостасът е истинско творение в българския възрожденски дух на Самоковската и Дебърската школа.
Иконите в стария храм датират от ХVІІІ-ХІХ в. и повечето от тях са дело на зографа Никола Образописов. Преди години е построен нов, значително по-малък храм на име „Св. Никола“. Освен двете църкви, комплексът включва 3 големи жилищни сгради, голямо стопанство и магерница, обградили много добре поддържания вътрешен двор.
През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода”, която идва от връх Тодорини кукли. Живата вода е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита. Според легендата през 1850 г. 50-годишният Димитър Лучков паднал от високо дърво.
В продължение на месец близките му всяка нощ носили прикования на легло мъж до топлия извор, който бликал недалеч от селището. И той проходил. Мълвата за чудодейната вода плъзнала из отоманската империя и към изворите заприиждали хиляди болни.
През 1860 г. скованият от остър ставен ревматизъм Христо Савов от Враца, баща на Ботевия четник Стефанаки Савов, се излекувал след 20 бани. Той поставил икона на извора, та всеки, който се къпе, да благодари на Господ и на природата за този Божи дар.
Източник: cudo.blog.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
