Голямата базилика в Плиска е първата катедрала на българската православна църква. Построена е от княз Борис през втората половина на IX век.
Монументалната сграда се състои от притвор (преддверие), главно помещение(наос) и двор с колонада (атрий). Дължината й, заедно с преддвероето, е 99м, а ширината – 29.5м. Постройката се издигала на два етажа и била изградена от тухли.
Два реда колони разделяли вътрешното простанство на три кораба. Средният кораб бил по-висок от страничните и имал два реда прозорци, през които дневната светлина обилно осветявала втрешността на храма. От южната страна на базиликата била долепена пристройка, предназначена за кръщелня, където покръствали новородени и езичници. До нея имало аязмо – свещен кладенец.
Църковните обреди в катедралата се изпълнявали от архиепископа, на големи празници в тях участал и българския владетел. Грандиозният паметник на старобългарската култура е открит и проучен от архиелозите Карел Шкорпил и Фьодор Успенски през 1899 г. Разкопките през 70-те години на миналия век показват, че базиликата била преустройвана, а под нея има останки от друга базилика и основи на езически храм.
Към църквата имало голям манастир, където работели учениците на Кирил и Методий. Тук се намирали и дворецът на българския епископ, манастирското училище, килиите на монасите, трапезария и две бани, огромен двор с кладенец в средата. Целият комплекс от сгради се нарича Архиепископия и заема площ от около 27 000 кв.м.
Любопито: Едно средновековно предание разказва как княз Борис стигнал до идеята за покръстванетп на българите. Владетелят поканил живописец от Византия да украси стените на двореца му с ловни сцени, които да внишават удивление и боязън. Художникът, който бил монах, изрисувал второто пришествие – как праведниците получават награда за своите страдания приживе, а грешниците са осъдени на чудовищни мъки в ада. След като видял картината, Борис бил обладан от такъв страх пред Бога,че приел божественото кръщение и заповядал народът му също да се покръсти.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
