Дивотинският манастир „Света Троица“ се намира в Люлин планина, в землището на пернишкото село Дивотино, и на около 2 км югозападно от квартал Михайлово на Банкя.
Сгушен е между два потока, в малък дол между Дебели рид, Тънки рид и Дреново брисое, в северните склонове на Люлин планина.
В Дивотинският манастир се пазят две чудотворни икони. Едната е с дупка от турски куршум. Той бил изстрелян по Левски, докато се крил в светата обител. Куршумът обаче рикоширал и убил заптието. Другото чудодейно изображение е на света Троица.
Според легендата през 1806 г. някой си Хасан ходжа от Брезник дошъл в Дивотинския манастир с двама сеймени и подкарал всичкия добитък – овце, крави, волове. Старият игумен бил безсилен да ги предотврати разграбването. Влязъл в църквата и ядосано ударил с тоягата си по иконата на света Троица:
„Видя ли, турците взеха стоката. Обедня твоят манастир. Аз като нямах сили да спра, порази го ти“. И станало чудо. Животните сами се върнали в манастира, а Хасан ходжа внезапно се почувствал зле, паднал на земята и умрял. Спътниците му се изплашили, погребали мъртвеца и хукнали към село Дивотино да разкажат какво се е случило. Оттогава мястото носи името Ходжин гроб.
По време на Второто българско царство в Средецка област имало над 100 манастира. Наричали ги Българската Света гора. Четиринайсет от тях били в подножието на планините Плана, Витошка и Лозенска. Наричали ги Мала Света гора. Днес в Софийска област се броят 66 манастира, от които 44 са функциониращи и 22 в руини.
Историята на основаването на Дивотинският манастир също се свързва с чудо. Според устните предания св. Троица се явила на сън на християнско семейство, мъж и жена от Дивотино. Завела ги до мястото, където имало заровено имане и там Бог им поръчал:
„Утре сутринта вземете лопати, изровете златото, натоварете го на магарето и където то спре и остане, там издигнете манастир в чест на св. Троица.”
Рано на сутринта селяните тръгнали към посоченото място да изпълнят Божието повелие. Изровили голяма глинена делва, пълна с жълтици. Натоварили я на самара на магарето и тръгнали. На малка поляна между два потока, магарето легнало на земята. Притулено и сенчесто, мястото не било за манастир и хората започнали да подканят магарето да стане. Увещавали го, ритали го, но то упорствало.
Разбрало се, че волята на св. Троица е, там да се гради манастирът. Разтоварили животното и мъжът отишъл в Дивотино майстори да вика, манастир да градят.
Така в 1046 г., когато се навършвали сто години от смъртта на св. Иван Рилски, се започнало вдигането на Дивотинския манастир. И до днес местността, където било открито златото, се казва Имането, а голямата византийска глинена делва, векове пазена в манастира като светиня, се съхранява в Пернишкия исторически музей.
През Второто българско царство манастирът се замогнал с много имоти. През 15 век станал център на духовен живот и просвета. През целия период на турското робство бил средище на българската писменост в този край. През 18 век в манастира имало килийно училище, в което се учил и Дамгур хайдут.
Манастирска хроника гласи: „Руку ему Еремия, да се знае кога беше се събрала войска на Петровден, а запалиха манастиру през Божицевите пости, та изгоре.”
Същият йеромонах Еремия веднага възстановил манастирските килии и църквата, където отново била положена иконата на св. Богородица с Богомладенеца, спасена от пожара, рисувана от иконописеца Йоан от София през 1710 година.
От 1922 до 1973 г. манастирът е девически. През 1927-1928 година е вдигната сегашната двуетажна постройка.
През 1975 г. игумен става свещеник Емануил и се грижи за манастира със семейството си.
Източник: cudo.blog.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
