„Необходимо е преди всичко да се ликвидират интелектуалците – най-способните и смели привърженици на тези идеи.
В най-кратък срок да се изработят списъци на тия хора, за да може в даден момент да се избият техните водачи-виновни или невинни.
Навсякъде, където избухнат смутове, да се действа безмилостно и без съдебни и следствени формалности.
Да се избиват всички безмилостно, техните семейства също, а къщите им да бъдат изгаряни.“
Френският писател Анри Барбюс цитира секретната заповед на министъра на войната ген. Иван Вълков.
Откъсите от заповедта продължават: “Навсякъде, където избухват смутове, безмилостно да се унищожат всички затворници, техните съучастници и ония, които ги укриват. По същия начин трябва да се третират техните семейства и да се изгарят техните къщи. Ако в останалите или нелегалните се крият в сграда, тя да бъде запалена, а не да се превзема с пристъп- за да бъдат спестени загубите за властите.
Военните части да се снабдят с помпи, за да заливат тези сгради с газ.
Всички заловени да бъдат съдени и екзекутирани в срок от 24 часа. Въстаналите да бъдат екзекутирани пред очите на техните привърженици. Неподчинението към офицерите да бъде наказвано с незабавна екзекуция. На смърт да бъдат осъждани всички, които не изпълняват каквото и да е от тези разпореждания.”
Важно уточнение е, че тази заповед е издадена преди атентата в катедралата “Св. Неделя”.
Спазвайки тази директива, властта избива цвета на тогавашната българска интелигенция: Йосиф Хербст, Гео Милев, стотици учени, учители, журналисти, лекари, адвокати…
През 1925 година, Барбюс създава „Комитет за защита на жертвите на фашизма и белия терор в България“.
Оглавява комисия, която пристига в България, за да констатира на място зверствата, които са извършени. По това време Балканите, или както той ги нарича “Земи в ужаса” и “ада на Европа”, поразяват света с нечовешките жестокости, извършвани от балканските правителства спрямо собствените им народи.
Но както сам казва писателят, след подобни операции остават все пак и живи, защото един народ не може просто да се окоси като нива.
В България официалните вестници сочат следните данни за политическите процеси за времето от май до август 1925: брой на процесите- 81; брой на обвиняемите- 3570; поискани смъртни присъди- 600; осъдени- 611; осъдени на смърт- 300.
Вече има доказателство, че журналистът Хербст е бил изгорен жив в пещта на Обществената безопасност в София (същата сграда, която е била конфискувана от голямата кооперация “Освобождение”). Той се е противопоставял на правителството, помествайки в своя вестник “Вик” статия, която не се е харесала на “високо място”. Там са били изгорени и двама бивши офицери и още един журналист.
Един факт особено много смущава Барбюс и той е, че в България роднините на преследваните се смятат за виновни. Като доказателство той прилага арестуването на 26 души – обвинени за това, че са роднини на залегнали в чужбина членове на Земеделския съюз. Много лекари също са съдени, защото са лекували “заговорници”. Ако някой не предаде близките си, извършва престъпление по силата на измисления от сегашните господари нов наказателен закон. Един член от Закона за защита на държавата, единодушно приет от Народното събрание, с изключение единствено на гласа на г-н Костурков, постановява: “Не подлежат на наказание ония, които уведомят властите.”
Близо до София един ден намират осакатеното тяло на 17-годишна ученичка от Пазарджишка околия. На трупа имало надпис: “Предателка на родината. Минувачо, заплюй и отмини!”
Жената на капитан Кротнев, с кърмаче на гърдите, е убита в леглото си. На другия ден намерат тялото й на улицата. Причина: съпругът й симпатизирал на Земеделския съюз.
Съвсем близо до гарата в Белово, където 26 души са избити през септември 1926 г., намират разкъсани мъж, жена и шестгодишно дете… Картината е толкова страшна, че мнозина от минувачите припаднали.
За поета Гео Милев Барбюс казва, че “съден за своя поема, беше оправдан и освободен, но след това жестоко осакатен и убит, защото дръзнал да превежда на делегация на английската Лейбъристка партия.”
Барбюс отправя обвинения и към пресата: “Днес за никого не е тайна, че българското правителство прави мили очи на европейската преса и, използвайки всички средства, включително и субсидии, се сдоби с благосклонния неутралитет и дори симпатията на множество печатни органи.
Един парижки вестник, минаващ за демократичен и антифашистки, дотолкова се осланя на информацията, получавана от “Българско пресбюро”, че е озаглавил един от материалите си “В България няма фашизъм”.
След прибирането си във Франция, потресен той написва книгата „Палачите“- своеобразен обвинителен акт срещу фашизма в България. За нея той казва, че макар да са се опитали да заглушат гласа на книгата му чрез привидно равнодушие и мълчание, книгата е недосегаема не защото се отличава с особена престижност, а защото е едно истинско свидетелство.
„Нищо от казаното до сега за терора в България не е преувеличено. На онези, които ме питат: „Истина ли е?“, трябва да се отговори:
„Истината е по-страшна“…
Източник: mecumporto.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
