Петър Георгиев Дървингов е български офицер, полковник от генералщабното ведомство, революционер – войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 година. Използва псевдоними като Камен Георгиев, Петронин, а заедно с Йордан Венедиков ползва псевдонима П. Ю. Вендаров.
Петър Дървингов е роден на 25 май 1875 в град Кукуш (днес Килкис, Гърция), в занаятчийско семейство. След завършване на основното си образование продължава обучението си в Солунската българска гимназия. През 1891 – 1892 г. Дървингов завършва гимназиалното си образование с отличен успех. През есента на 1892 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва през 1896 година с отличие (трети по успех) и е произведен в чин подпоручик. Като отличник, Дървингов има право на избор къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. Зачислен е в кавалерийски дивизион в Шумен, който по-късно е преместен в Добрич. Именно там е назначен за командир на конен взвод. През 1900 г. е произведен в чин поручик и е преместен в 1-ви конен полк.
Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието като член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 година Дървингов е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серския революционен окръг води боеве в Мелнишко.
След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в 3-ти конен полк. През 1906 г. е произведен в чин ротмистър. В 1909 завършва Военната академия в Торино, Италия, след което се завръща на служба в 3-ти конен полк. През 1910 г. е назначен за командир на ескадрон от 8-и конен полк в Добрич. В годините 1910 – 1912 година Дървингов заедно с подполковник Александър Протогеров, подполковник Климент Кръстев и майор Борис Дрангов застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет. През 1911 г. е преподавател във Военното училище и е зачислен към генералния щаб, като остава на служба в щаба на армията в разузнавателната секция. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор и назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Взема участие в Балканската война, като със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от началника на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев, Дървингов е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение, което се сражава на Тракийския военен театър.
След демобилизацията заема длъжността адютант в 1-ва военноинспекционна област, а от април 1914 г. е командир на дружина от 6-и пехотен търновски полк. През това време е назначен за помощник-председател на Военноисторическата комисия, а след това е началник на информационно-цензурната секция в Щаба на армията. На 18 май 1915 г. е произведен в чин подполковник.
В края на 1919 г. е уволнен от армията и е зачислен в запаса
Дървингов се занимава с научна и обществена дейност. Научните му интереси са свързани с военната история. Книгата на Дървингов „История на Македоно-одринското опълчение“ е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд посветен на опълчението. Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.
На 10 септември 1944 година синът му Георги Дървингов, роден в 1915 година, поручик в 4-и дивизионен артилерийски полк, е застрелян от дошлите на власт комунисти, тъй като не позволява замяната на българското знаме с червено.
Полк. Петър Дървингов умира на 8 март 1958 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
