Сава Огнянов е известен български актьор и режисьор. Заема почетно място в историята на театралното изкуство с ненадминатите си театрални въплъщения, превърнали се в пример за българския драматичен театър, като е оценен високо и извън пределите на България.
Сава Петров Огнянов е роден на 24 май в 1876 г. в семейството на председателя на Кюстендженската българска община Петър Савев (Събев) Огнянов Чакмака. Брат е на политика Александър Огнянов. Семейството му живее в Кютенджа до Освобождението. След това се заселва в Силистра, а по-късно в Русе. Завършва мъжката класическа гимназия „Княз Борис I“, където участва в много театрални постановки, сред които и „Венецианският търговец“ (в ролята на Шейлок). Известно време следва архитектура в Мюнхен, Германия, но скоро се прехвърля в драматичната школа на Ото Кьоних. Завършва школата за драматично изкуство на Емануел Райхер.
Дебютът му на Софийска сцена е на 17 март 1902 година в „Сълза и смях“. Той става член на актьорския състав на Народния театър в София. Гастролира в различни страни по света.
На 21 март 1953 година, 20 години след неговата смърт, с указ на Президиума на Народното събрание Драматичният театър в Русе приема неговото име.
Родът на Сава Огнянов е свързан с този на Христо Ботев по някои причини:
Христо Ботев посвещава някои от своите стихотворения („До моето първо либе“, „Пристанала“ и „На прощаване“) на неговата майка Мария (Мина) Горанова, с която били близки преди тя да се омъжи за котелския търговец Петър Огнянов;
Като студент самият Сава води дълготрайна кореспонденция с Ботевата дъщеря Иванка. След едно от представленията му в България тя му подарява книжка със стихотворения на баща си. Книжката е унищожена при бомбардировките над столицата, а по спомени на дъщеря му Жозефина Огнянова в нея е пишело:
„ На моя любим приятел, вдъхновен изпълнител на стихотворенията на незабравимия ми баща.
Сава Огнянов умира на 22 март 1933 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
