Назад във времето, преди и след Освобождението, десетки са българите, които оставят съществен принос за одухотворяването на общността във Варна и съхраняването на българщината. Редица учители, свещеници, търговци и писатели помагат в града да се появи първото българско местно училище, църква, читалище, банка, както и да се развие революционна дейност.
Христо Попович, Рали хаджи Мавридов, Константин Тюлев, братята Никола и Сава Георгиевич са едни от основателите на българската община през 1860 година, която решава веднага да се отвори българско училище.
Името на Рали Мавридов оставя ярка следа не само в историята на Варна, но и в тази на цялото Българско възраждане. Той е главен настоятел и финансова опора на първото българско списание „Любословие“. След пристигането си в града участва в учредяването на Българската училищна община и на първата местна българска банка „Звезда“. Главен организатор е на първата благотворителна лотария във Варна (1867-1869), целяща подпомагането на българското учебно дело в града.
Никола и Сава Георгиевич са едни от най-значимите представители на Българското възраждане във Варна. Те са сред учредителите на Българската училищна община и на първата българска местна банка. С лични средства закупуват и подаряват на общината имота, върху който се строи сградата на първото българско училище във Варна, позната днес като храм „Св. Архангел Михаил“.
Личността на Христо Попвич е сред тези, които дават първия сериозен възрожденски тласък на българския дух във Варна. Съосновател е на Българската училищна община. Заплаща се с лични средства за направата на черната дъска, която подарява на новото българско училище. Управител е на варненската митница. Член е на Варненския епархиален съвет.
Константин Арабаджиев пръв среща варненските деца със словото и ги повежда по пътя на познанието. На 12 август 1860 година открива тържествено първото българско училище във Варна, с което остава в спомените на града като „първия български учител“. Преподава в града от 1860 до 1863 година.
За утвърждаване на просветното дело във Варна работят още Никола Бацаров, Георги Живков, Сава Геренов, Христо Самсаров, Иванка Стаматова, Виктория Живкова, Мария Бацарова и други.
Никола Ив. Бацаров е поканен е за главен учител в първото българско училище във Варна през 1866 година и остава на този пост до 1869 година. Помага за уреждането на първото местно девическо училище (1866), където пръв преподавател става жена му Мария. Активно работи и по отделянето на българските селища във Варненско от гръцката духовна опека.
Христо Самсаров е главен учител в първото местно българско училище от 1873 година до временното му разпускане през 1878 година- един от най-дълго преподавалите във Варна през Възраждането. Продължителното му задържане на този пост приемственост и стабилност на учебния процес.
Димитър Станчев и Янко Славчев са едни от основателите на първото варненско читалище „Възрождение“ през 1870 г., а през 1871 г. – на ученическото дружество „Просвещение“, чиято задача е популяризиране на българската книга. Кръстьо Мирски, Харалан Ангелов и Михаил Колони са едни от учредителите на Книжевната дружина през 1883 г., която е първообраз на варненската библиотека „Пенчо Славейков“ и смело посяват семето на българщината.
Велико Христов е живял от 1828 до 1902 година. Един от най-крупните търговци и спомоществователи на българския дух във Варна. Взема живо участие в обществените работи на града със своята морална и материална подкрепа. Член е на Варненската община, председател на местния съдебен съвет, представител на Учредителното събрание (1879) година. Избран е за кмет на Варна от декември 1878 до ноември 1879 година.
Ангел Георгиев е живял от 1823 до 1925 година. Влиятелен търговец и общественик. Представлява българите в местния съвет. Член е на Варненската община. Придружава Господин х. Иванов при посещението му при Мидхат паша, за да получат разрешение за строежа на първата българска училищна сграда във Варна. Участва целенасочено в борбата за отделянето на Варна и околните български села от гръцката църква.
Варненски и Великопреславски митрополит Симеон е деен и принципен служител на Българската екзархия и един от строителите на съвременна България. От 13 октомври 1872 година до смъртта си, 65 години е Варненско-Преславски митрополит-случай без прецедент в православния свят. По негова идея и ръководство се организира Учителския събор в Шумен (1873), който има решаваща роля за развитието на учебното дело в епархията. Митрополит Симеон развива и много силна благотворителна дейност, целяща подпомагането на училищата и храмовете в поверения му диоцез.
Стамат Сидеров е виден общественик и търговец, чиято народополезна дейност допринася силно за укрепването на българщината във Варна. Участва в основаването на Българската училищна община. Има водеща заслуга за създаването на първата българска банка в града-„Звезда“, на която е управител. Един от най-щедрите спомоществователи на българската на българската просвета във Варна.
Сава Доброплодни е един от най-изтъкнатите педагози и просветители на своето време. Поканен е за главен учител в първото българско училище във Варна и преподава от 1862 до 1864 година. През тези две години налага взаимоучителната метода и засилва светския характер на учебната програма. По негово време се обособява деленето на учениците в повече от един клас.
Янко Славчев е виден търговец и общественик с активна роля в стопанския и културния живот на града. Председател е на „Българското братско търговско дружество във Варна“ и български представител в местния търговски съд. Той е от водещите инициатори за създаването на читалище „Възрождение“ и сред създателите на ученическото дружество „Просвещение“-първите български учебно-помощни организации в града. След Освобождението е варненски кмет на два пъти.
Свещеник Константин Дъновски освещава първата българска църква в града през 1865 година (днешния храм „Св. Архангел Михаил“) и става нейн свещеник. Духовната му дейност обхваща и варненските околности, където усилено работи по отделянето им от Цариградската патриаршия. Утвърждава се като един от лидерите на българската общност във Варна, а след 1871 става и председател на общината.
Това са само малка част от десетките имена, които се нареждат достойно сред будителите на отминалото време, които и днес подхранват българския дух.
Източник: moreto.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
