Парашкев Цветков, наречен Пролетин, е български преподавател по музика и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Параскев (Параскев) Тодоракев Цветков е роден в град Плевен на 20 май 1875 г. До трети клас учи в родния си град, а до пети в София. До 1897 година работи като учител, след което заминава за Прага, където следва философия.
По-късно отива в Дрезден, където завършва консерватория с отличен успех. След дипломирането се завръща в родния си град Плевен и става учител по музика в Плевенската гимназия. Включва се активно в обществения живот на града. Диригент е на Плевенския хор и струнен оркестър, редактор на вестник „Нова струя“.
След забрана да учителства в България заминава за Македония през 1902 г. и става професор в Битолската гимназия. Влиза във ВМОРО още същата година и става районен войвода на организацията. Другарува с руския консул в Битоля Александър Ростковски и служи за връзка между консула и Битолския окръжен комитет на ВМОРО. На Смилевския конгрес Парашкев Цветков, заедно с Георги Сугарев и Никола Русински, е делегат на битолския район и секретар на конгреса. Член е и на Горското началство в Смилевския район.
Четата на Парашкев Цветков, в която са били и Дядо Андрей Петров и секретарят на четата Димитър Филдишев от Охрид, заминава за Битолско, за да се приготвят за предстоящото въстание. На 20 май 1903 г. четата от 20 души пристига в село Могила. На сутринта на 21 май (стар стил: 8 май) са обградени от турски аскер като в престрелката Парашкев Цветков е ранен и за да не попадне в плен, се самоубива. Умират още 8 негови четници, включително Кочо Песнаджиев, Димитър Филдишев и дядо Андрей Петров, а други 8 се спасяват.
По-късно за отмъщение Георги Сугарев убива своя роднина Ристе (Христо) от село Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Параскев Цветков.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
