Иван Дипчев е най-големият от синовете на Райна Попгеоргиева Футекова, наречена от народа Райна Княгиня, и Васил Дипчев.
Има четирима братя, като един от тях още като дете се прострелва по невнимание и почива.
И четиримата братя завършват Военното училище и имат трагични съдби.
Родовете Футекови и Дипчеви са били известни още през ХІV век според изследвания на професора от БАН Петър Чолов.
Васил също е поборник, в Брацигово е бил помощник на Васил Петлшеков, емигрирал в Румъния, стига до Кишинев и там се включва в Опълчението. След Освобождението е първият кмет на Панагюрище.
Иван Дипчев и братята му, както и осиновената дъщеря на загинал поборник Гина, остават без баща след като Васил почива от жесток побой в Черната джамия след убийството на Стамболов.
Иван участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като проявява смелост и военни умения, за което е награден с пет ордена, сред които два „Св. Александър“ и германски кръст за храброст.
Известен е още и с това, че за да предотврати кръвопролитно сражение в Балканската война предлага на командващия турски офицер от отсрещната позиция дуел между двамата вместо сражение.
По Закона за изтребление на разбойниците през 1924 – 1925 г. Иван Дипчев преследва в Троянско четите на Васил Героя и Дочо Узунов, извършили нечувани грабежи и убийства.
Точно за тия си „грехове“ ще бъде съден от съмнителен съд през 1954 г., след като от Девети септември и до тогава ще е преминал през чистилището, наречено Трудововъзпитателни общежития. Нямал е грехове и в периода на Съпротивата, защото се е уволнил от армията още през 1936 г., след като през 1934 г. е произведен в чин генерал-майор.
Около осъждането му има загадка, неразплетена и до сега – по някои източници бил осъден на смърт, но присъдата заменена с доживотен затвор.
Достоверно е само, че в килията споделял с други затворници: „Преди ме пращаха да преследвам разбойници, а то се оказа, че съм се борил срещу комунизма.“
Иван оставя вдовица Дафинка, дъщеря на брата на Гаврил Кръстевич, и две момиченца – Стефанка и Камелия.
Трагична е съдбата и на другите от семейството.
Владимир изчезва безследно на 10 октомври 1944 г. – изследователи смятат, че „безотговорни елементи“ го сбъркали с Иван, тъй като много си приличали. Но по-вероятно е да е нарочен за отмъщение, тъй като няколко години носителят на три ордена за храброст от войните бил областен управител на Пирот.
Асен опознава лагерите след като служил на страната като офицер в Брегово и Оряхово. В Оряхово в неговия полк е служил като капелмайстор Дико Илиев.
Борис ЦВЕТАНОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.